|
Интересни разсъждения. Наскоро се замислих по въпроса - защо става така, че няма с кого да си говоря за нещо смислено? Изглежда, че това не е проблем само при мен.
Върнах лентата назад и си дадох сметка, че хората, с които ми е било интересно да говоря, съм срещал на места, където говорим за общи интереси. Това може да е клуб, кръжок(от онова време), място, където слушаме музика, клубове в интернет, които са специализирани и разделени по категории, игри и предполагам разни други. Клубовете в интернет и въобще кмуникацята много улесни връзката по между ни, а и я направи много по-интензивна, защото можехме да говорим с хора от цял свят за темите, които харесвахме, по всяко време, когато ни е удобно. Това, че общувахме(много красива дума да вметна общ-у-вам) в групи, обогатяваше хората в групите, а те се увеличаваха с разпространението на интернет и популярността му, т.е. изглежда имаше еволюция във всичко това, а хората в групите увеличаваха кръга си от приятели.
Обаче след това се появи фейсбук. Фейсбук е платформа, която налага личните разговори, защото начина, по който е направен, предразполага за това. Освен това първият контакт с непознат там става обикновено с очите, а очите докосват формите. От тук се вижда най-лесната връзка, която се изгража между участниците във Фейса, а тя е връзка с външността, връзката е с това как изглежда събеседника, а не какво казва и може да каже. От друга страна, разговорите там в 99% са едно в едно, а шансът да си обогатиш кръга от приятели намалява, защото това, което пишеш и това, което казваш, обикновено е достъпно за един човек. И така в течение на времето ние свеждаме разговорите си до по-тесен и по-тесен кръг от хора без да имаме шанса да добавим нови събеседници и приятели. Как точно се стеснява ктъга ни от приятели, а не остава същия? Ами много просто. След като вече говорим само лично и с един и същ брой хора, неминуемо някъде там ще се случи разногласие, а то ще доведе до разлом в отношенията ни с този човек, това по някога е необратим процес и в този случай ние губим един човек от кръга си, но продължаваме да не можем да намерим нов човек, защото сме в капана на този метод за общуване.
Това е виждането ми как една социална платформа като Фейсбук може да разделя хората като прекъсва пътищата им за среща, да ги прави пошли като ги стимулира да изграждат връзки на основа - видях, чух, усетих, а не на - разбрах, осъзнах, научих, да унищожава груповият диалог, защото автора на темата я поставя като становище на собствената си стена(тук уважението към чуждото пространство, макар и виртуално, не позволява на културя човек да изкаже свободно мнение относно постнатото), а не като тема за разговор.
Накрая да кажа и защо беше цялото това словоизлеяние . Това, което казваш, е много много тревожен факт. Ние не знаем какво губим, когато оставихме местата, които ни свързваха по интереси. Аз отчитам щетите по себе си. Сега мисълта ми е много по-неподредена, изказа - объркан, емпатията значително намаляла, разбирането, когато чета - затруднено.... И как да е по друг начин? Обичам смислените разговори, но мога да преброя на пръстите на едната ми ръка хората, с които мога да ги водя, а поради това тези разговори се случват рядко. В природата има един закон "Това, което не използваш, губиш(не важи за сланините).". Ако човек не говори често с интересни хора, ако не упражнява изказа си, ако не упражнява въображението си, губи всичко това. Този клуб примерно единствената връзка между хората е любовта към литературата. Тук няма снимки, клипове, инфлуенсване. Единственото, с което аз мога да се свържа с вас, е това, което казвате по темата, която сте избрали, а това е връзка с интелекта. Тази връзка изисква разбиране, чиста мисъл, проницание и т.н. Комуникацията в този вариант стимулира ума.
'Този клуб е по-скоро в отвъдното.'
Искрено се надяван това да се промени или поне някак да се намери разумно решение на проблемите описани по-горе.
Разказът не съм чел. Но обещавам да драсна някой и друг ред като го направя. Препоръчвам ти да прочетеш разказа "Кафяв вълк". Мисля, че много ще ти хареса, и ще ми е интересно да обсъдим символиката в него, а аз лично видях много интересна философска тема, заложена от автора в него. Ще ти отнеме не повече от 15 мин да го прочетеш.
|
Re: За радостта [re: Nerv]
