|
Ехххх! Интересна гледна точка, благодаря ти!
Ще ти споделя и моята.
Според мен разказът е изпълнен със символика. Видях Спот като символ на късмет, интелект, мъдрост, сила и знание, събрани в образа на куче, а двамата симпатяги, които са неговите "собственици" - като символ на невежество, ограниченост, тъпота и слепота за възможностите, събрани в образите на хора.
Беше ми изключително забавно, защото поради некъдърността на Стив и разказващия се сдобиват със Сопт, за да решат проблем, които си мислят, че имат, но получават решение за проблем, които дори не осъзнават, а последният е много по-грандиозен по мащаб!
Основната причина, поради която двамата хубавци не харесват Спот, е, че той не иска да върши работа, която те си мислят, че трябва да върши! Те не осъзнават, че се мъчат да впрегнат еднорог да тегли каруца и не виждат с какво може да им е полезен.
В историята виждам сиволика на това как невежеството по нелеп начин попада на невероятен късмет, но не успява да го разпознае и да се възползва от него поради собствените си ограничения, вместо това той се превръща в проклятие. В развитието на историята силата, която е във формата на Спот, започва шедро да демонстрира на двамата негодници свойствата си - интелект, стратегия, лидерство, проницателност, знание, печалба. Но вместо свойствата и да им помогне да я разпознаят, те се проклинат, че поради тези свойства не са могли за пореден път да се отърват от невероятния си късмет (при осъзнаването на това почти се задавих от смях ). В най-близките моменти, когато почти убиват собствената си благословия, те почти разбират с какво си имат работа, а малкото чувствителност, която им е останала, успява да долови страхопочитанието от това, с което си имат работа, за щастие това ги спасява от възможността да завършат идиотщината си.
Мисля, че поуката от този разказ е велика. Нека вземем за пример любовта. Дори любовта да ни се яви на тепсия, ако не можем да се справим със собствените си ораничения като: какво е любов, как изглежда, какво прави, как ще ни се яви... то ние няма да можем да я разпознаем, а вместо това можем да си помислим, че това е проклятие. Става и с друг пример като късмет, щастие, блаженство, Бог и т.н. От тук идва друг много по-практичен въпрос, защо губим чувствителността си?
Да отговоря и на въпроса ти какво друго съм чел. Тези разкази, които скоро си купих на случаен принцип, събрани в сборник наречен "Кафяв вълк". От тях имам още няколко, които много ме впечатлиха . "Кафяв вълк" и "Историята на Кийш" са два от фаворите ми. Като дете помня, че четох "Белия зъб", но помня много малко от историята и имам по-скоро емоционални спомени.
Ти имаш ли нещо любимо, което да прочета и за което да говорим?
п.п. Имам чувството, че може още много да се каже за този разказ
|
Re: За радостта [re: saksun]
