с пет думи, защото нямам време за повече.

дарксайд, типичното място за учене на писане са примерно курсовете по творческо такова. само че там преподават средна ръка даскарля, които често не могат да надскочат собствения си стил и по-скоро задушават автора, отколкото да го научат на нещо важно.

иначе, писането се учи .... с писане.

доброто писане става с доста писане и доста саморефлексия, под което разбирай джилезен самоконтрол какво да НЕ напишеш. щото музата е едно, а качеството - друго. всяка трета тийнейждърка и всяка първа провинциална леля с претензии за душевност в някой момент я напъва отвътре някое бездарно любовно стихотворение. само че тва не е литература. за справка виж 90% от появяващото се в "буквите" (извинявай, иване).

доброто писане обаче се учи.... с четене. МНОГО четене.

никой не може да те научи да пишеш наготово. но можеш внимателно да се вглеждаш в текстовете на тези, които го могат и да гледаш как го правят. демек, да четеш МНОГО и МНОГО внимателно.

това не спрях под различни форми да повтарям в тоя клуб, обикновено докарвайки си озлоблението на драскачите. и това е нормално.

няма КАК да се научи човек какво е ДОБЪР и какво - КАЛПАВ текст, ако не е прочел СТОТИЦИ добри текстове. и не е видял КАК става.

a без да можеш да преценяваш кой текст е добър или не, отде да ти дойде саморефлексията, която споменах?

всеки може да пише посредствени текстове. въпросът е за чий хуй трябва да се пишат.

не тръгвам да ти коментирам текста, защото ако тръгна, ще трябва да го пренапиша.