изобщо не ти говоря за естетическото удоволствие. нито за взаимстването на нещо от някого.

говоря ти за създаването на усет кое е добър текст и кое не е, демек създаването на преценка, която след това да прилагаш върху себе си, за да ти помага САМ да се редактираш и САМ да си развиваш уменията. щото няма кой друг да го направи вместо теб. с пот и кръв. музата е ок, мъ каква полза, ако подхождаш безкритично към собствения си текст, щото си нямаш критерий?

ей ти, да речем, бегъл пример.
онова "ангелче" в описанието на детенцето е такова долнопробно клише, че мигновено убива що-годе създаденото от текста дотогава нелошо впечатление (макар да има доста неща за лъскане). демек, натрупал си вече нещо, с доста зор, но до първото камъче - което веднага ти обръща колата. и язък, щото сам на себе си си пречиш.

КАК обаче да избягваш подобни неща, ако не си даваш сметка какво си написал? няма как да започнеш да си даваш, ако нямаш база за сравнение. а такава се трупа с внимателно четене на добри примери.

лошото е, че само се повтарям, а явно си говорим на различни езици.