че си бил искал да прочетеш нещо на български и дрън дрън

това не може да те накара да вървиш след хората из някакъв си забутан форум в средата на нищото и да им обясняваш (в 200 едни и същи мнения), че не могат да пишат.

нещо повече, на теб не ти дреме какъв по народност е авторът на нещо хубаво - прекалено си начетен за този тъп, криворазбран патриотизъм тип слави.

причината, поради която въобще влизаш в този форум и четеш някакви теми и пишеш някакви мнения, според мен е подобна на причината аз (а и други) да го правя (когато не се бъзикам де, щото това ми е основното забавление тук) - теб те вълнува един много важен екзистенциален въпрос: "имам ли талант". е, всеки си е избрал различен подход към търсенето на отговори, аз си размишлявам на глас (т.е. на текст) и се опитвам да обясня на дарки, белким разбера и за себе си, що нещо дето "не става" всъщност не става? щото 90% от нещата дето съм ги писал навремето не стават, ма нито тогава, нито сега съм можел да си обясня защо точно не стават (макар че и тогава съм знаел, че не стават). дарки е избрал някакъв доста по-мазохистичен начин да търси отговор на Въпроса, а именно като напише тухла и после да се чуди как да я пласира на девствено тесния бг "интелектуален" пазар. ти си избрал най-интересната стратегия обаче - в 200 мнения пишеш за неща дето не стават, че не стават и че както и да ги върти човек няма да стават. ми добро утро!

баси

сякаш това някак ще те издигне като талант в собствените ти очи - ми кво да ти кажа братче, няма да се получи. ако ще и 2 милиона текста дето не стават да заклеймиш, че не стават, това никога няма да ти отговори на единствения наистина релевантен въпрос - дали ТИ ставаш. защото човек като си чете за кеф не се занимава с неща, които не стават - занимаваш се с такива неща, когато доказваш нещо си там или когато просто злобееш (а ти не злобееш).

така че виж кво ще ти кажа - ти в този клуб си пускал ако не се лъжа само 1 нещо наподобяващо литературен опит "дъ букс са куул" или нещо подобно (май имаше и цифрички в заглавието). споменът ми от тази тема беше, че тръгнах да я чета, видя ми се ужасно досадна (помня само, че изброяваше някакви книги) и спрях може би на 1/6та от текста. после се появиха разни учудващо положителни коментари от клубари, които според мен имат добър (или някакъв) вкус (коментарите бяха доста по-интересни за четене от коментирания текст), след което се върнах и се насилих да го прочета втори път, за да видя за кво толкова става дума и стигнах чак до половината. човече, единственото, което помня от това писание е, че изброяваше някакви книги, нищо друго не ми е останало в паметта и според мен не ставаше за нищо повече от оригинално есе на начетен 10токласник.

та от тогава ти се пристискваш като ощипано девойче наоколо, джафкаш по бездарните напъни дето се изцъкват отвреме на време и когато някой дебил те заклейми с култовото "ей хейтър, що не пуснеш нещо свое!" ти почваш да се обясняваш как сцената ти била под нивото и дрън дрън

хлапе, прозрачен си напълно, но пак си забавен :) компенсираш неувереността си с някакъв тежък елитаризъм, текстовете ти не стават вероятно, развил си прекалено добър вкус (за възрастта си), за да знаеш, че не стават и дори да те похвалят лелките/даскалките 1нъж, не ти стиска да пробваш втори път, щото кой знае каква ще е реакцията. с други думи - няма нищо по-тъжно от певец, който пее правилно, с музикален слух, но му липсва онзи невероятен глас 4 октави, с който да може да прави каквото си поиска. а ти липсва, нали?

та така - аз пиша/чета в тази тема заради себе си, не заради дарки. а ти защо пишеш/четеш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите