Ако не можеш да си го позволиш, учиш се от ход сам да си бъдеш редактор ...

позволяването на редактора също е един от убягващите ми моменти .... близо 3 години търсех редактор, готов бях да му платя достойно за труда, накрая намерих тук, в този клуб .... платих поисканата цена без да се пазаря ... оказа се, че редакторът е безкрайно натоварен и работи по минимум 3 книги и още поне 5 други неща едновременно ... и това, че някой си е платил навреме без да се пазари изглежда сложи на неговия проект най-ниския приоритет и работата по него се вършеше спорадично и между другото .... от което аз си извадих заключението, че или не трябва да му платиш, та да ти има уважението, или трябва да му стоиш ежедневно на главата за да си сигурен, че ти работи по текста, а не по нещо друго ...

продължавам да си търся редактор, но засега без успех - или ми отказват, щото бил голям текста и имал много за оправяне, а пък тяхната работа е да редактират само къси, но затова пък гениални текстове, в които се поправя по една дума на 5 страници, или са съгласни, но на приятелски начала, като услуга, което пък аз не искам да приема, защото така изобщо губя всякакъв контрол

само на мен ли ми намирисва на параграф 22 тази работа - трябва човек първо да стане гениален за да благоволи някой професионалист да му обърне внимание, щото те професионалистите с разни неизвестни графомани няма да седнат да си губят времето, недай си Боже пък да тръгнат да ги учат как се пишело, това било работа на учителката в 3-ти клас

Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.