Според мен първият опит е много по-добър.

Според някои авторитети не бива да се разказва от първо лице единствено число. Аз лично не одобрявам това, но в случая "аз" формата не е подходяща. Постави си задачи, изясни си какво искаш да направиш.

Това е въвеждащ текст, той трябва да грабне и да не е дълъг. Значи - кинематографичен разказ. Това изключва категорично "аз" формата. Камерата никога не е "аз", тя показва какво правят другите (има изключения, но те потвърждават правилото). Камерата е воайор, а покрай нея и читателят.

Представи си камера, която снима твоя разказ. Какво ще покаже камерата? От какъв ъгъл? Къде ще се движи бавно, къде ще спре, къде ще премине много бързо?

Кои случки, действия, думи, описания подпомагат разказът да бъде ритмичен и бърз, кои го спъват? Какви изречения и думи ти трябват, за да представиш информацията, без кои можеш, без да пострада тя?

За да заинтригуваш читателя, трябва да му подхвърлиш парче информация (самолет ще гръмне, страшна е работата). Как ще му дадеш тази информация така, че хем да го заинтригуваш, хем да не му кажеш кой е убиецът?

Представи си историята като три-трети. В самото начало казваш какво ще стане на две-трети от нея, на две-трети то се случва, а на три-трети става нещо съвсем друго, което обръща работата с краката нагоре.

Вслушвай се в мненията на другите, но не им робувай. Всяка история може да се разкаже по сто начина, но кой е успешният и дали те не са няколко, само Господ знае. Ако някой прекалено настоява "тази история трябва да се разкаже не така, а инак", кажи му "хубаво, разкажи я инак" и продължи да работиш както си замислил нещата. Иначе ще започваш много пъти, без да завършиш нито веднъж. Вярвай в себе си, може би грешиш, но ако ти не вярваш в правотата на това, което правиш, никой друг няма да повярва.

Страницата на хумориста Весел Цанков -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите