В моята професия дори и най-маловажната на пръв поглед подробност може да струва живота на много хора.

Камионетката, в която се намирам, е открадната във Франция, на почти двеста километра от границата с Белгия. Осем часа по-късно тя е облепена с червени наклонени светлоотразителни ленти и пребоядисана в синьо и бяло, цветовете на Сибелгаз - белгийската компания, занимаваща се с монтажа и поддръжката на газовите и електрическите инсталации. Телефонните номера и адреса, изписани от двете й страни, са истински.

И нещо друго, което забелязвам често при теб - натрупване на един и същи смисъл. Например:
Цифрите и буквите на регистрационните номера ...
На пръв поглед е ОК. Обаче регистрационният номер е цифри и букви, т.е. цифрите и буквите на цифрите и буквите. Това е като "друга алтернатива" - тя, алтернативата, винаги е друга. И не е като "ден денувам" - това повторение е важно, въздейства, носи смисъл. То не че във всеки текста няма някакви вътрешни смислови повторения, това го прави по-лесно разбираем в известен смисъл. Но трябва да има логика.

За разлика от текстовете от Булгаков и Стайнбек при теб повечето изречения са от типа: А е Б, причастен/деепричастен оборот, всичко отрупано с много определения. Виж как при тях изреченията не са еднотипни, има живот в самото течение на текста.

Все пак, макар и да съм критична, а може би и затова съм, искам да отбележа, че Дарк Сайд е един от малкото пускащи свои текстове, който не се смята за гениален и приема нормално критиките към текстовете си, а не се хвърля да псува критикуващия, както обикновено става.