Корена на думата "клис" се среща в думите "клещя", "клечка", и "ключ", с значение на затворено, тясно място, което е значението на думата. Окончанието "-ура" също има български паралелки, срещаме думите "кич-ур", "бож-ур", "чуч-ур", "слад-ур", а също и в българския град в Гърция "Кост-ур". В женски род няма много думи с тая наставка, но когато казваме "къщ-ура" се явява същата наставка. Ще добавя че в Хърватска има град Клис, от къде ще иде това име?
Всички коментари от типа "клисура е гръцка/латинска дума" са излишни, защото ако никой не е разбрал до сега, латинско и гръцко "с" между гласни се превръща в българско "з" (виЗа, баЗа, поЗа, кауЗа, ЦеЗар, биЗон... Още в старобългарски се наблюдава такъв процес, гръцкото име "Исраил" става "Издраил"), а латинско "ау" по никакъв езиков закон не може да се превърне в "и", "ау" трябва да даде българско "ау", "ав", или просто "а", но не и "и"... Това че мекото "л" било превръщало "а" в "е" не е вярно, мекото "л" става твърдо в думи като "анклаж", "олтар", и др. С други думи, ако клисура е латинска дума, днес щеше да звучи "клаузура", "клавзура" или "клазура", а ако беше гръцка, щеше да бъде "клизура", "клейзура"... Няма варянти на думата с "з", поради което няма как думата да бъде нито гръцка, нито латинска.