|
Тема |
Re: на непоследно/ не на последно място [re: linjack] |
|
Автор |
encolpius (познат) |
|
Публикувано | 25.01.10 21:36 |
|
|
българският език допуска образуването на думи с отрицанието не-, последвано от представката -на-. само че те обикновено са свързани с глаголни корени.
например ненаситен е от не- и на-ситя, не-на-гледен - от не- и нагледам се (на нещо), т.е. наситя се с гледане на нещо. тук на-то обикновено значи краен предел на някакво действие.
при едно евентуално прилагателно *ненапоследен случаят би бил съвсем друг. на тук означава поредност. коренът на думата също означава поредност (в случая - края на редичката).
такова отрицателно производно с представката не- и останалата част от думата започваща с -на- за поредност би била единствен по рода си прецедент в българския език...
освен това, защо има само ненапоследно, при това винаги придружено от "място", а няма ненапоследен (да речем, ненапоследен човек)
ако решим да направим отрицателно прилагателно към "последен", *непоследен би било по-естествено за нашето езиково чувство и за начина, по който в български се строят думите. на-то няма тук никакво място.
следователно, хипотезата за ненапоследно като една дума трябва да се отхвърли и не-то си е отделно, пък на-то е предлог, не представка.
според мен ето така трябва да разсъждава човек при подобни чудения.
Редактирано от encolpius на 25.01.10 21:37.
|
| |
|
|
|