Подкрепям съфорумни[ч]ка[та] ":))" в този спор.

С помощта на анафоричното показателно местоимение е бил направен пръв опит старославянският език да "прихване" категорията "определеност". Този опит се оказал неуспешен. Балканославянският (българският) език "сполучил" при втория си опит. Другите славянски езици не са правили втори опити и са си останали с кратка и пълна форма на прилагателните имена.

Струва ми се, че и немският езикр както и българският, е прихванал категорията "определеност" при втория си опит. За това говорят сложните правила за формите на прилагателните в немски, както и задпоставеният определителен член в скандинавските езици.

Възможно е онези първи опити на немски и славянски да са били едновременни, съгласувани и еднакво повлияни от романския език (разговорния латински), който бил вече прихванал категорията "определеност" от гръцкия език.