Съгласен съм с мнозинството от съфорумниците, че за влиянието на тракийския език върху българския нищо не може да се каже, понеже тракийският език е неизвестен.

По Нашенско има типологически близки езици, съставляващи Балканския езиков съюз: български, румънски, албански и гръцки.

За българския (балкано-славянския) език можем да се питаме [BQ, Bulgarian question] защо той е загубил падежите си при имената, докато в останалите славянски езици те се пазят. Този въпрос е причинявал "комплекс за малоценност" у някои славянофили и русофили през 19-ти век и те са се мъчили изкуствено да въвеждат в нашия език падежи. Такова изкуствено нещо е добре известното "правило за пълен и кратък член".

За румънския (балкано-романския) език въпросът [RQ] следва да се зададе обратно: защо измежду съвременните романски езици само той е запазил падеж (става дума за родително-дателния падеж в румънски).

За албански никакъв въпрос не може да се зададе, понеже нито староалбанският език е известен, нито генетично сродни езици на албанския има.

А за гръцкия език подобен въпрос [GQ] би звучал така: защо гръцкият език е загубил дателния си падеж.

Отговорът на въпроса [GQ] е лесен: по вътрешни фонетични причини. При новогръцкото произношение формите за винителен и дателен падеж в единствено число за имената с основа на -о- и -а- биха съвпаднали. Поради това дателният падеж изчезнал и бил заменен в повечето от случаите от родителния падеж. Така по Нашенско се появил език, притежаващ една от основните типологически характеристики [Gen=Dat] на Балканския езиков съюз: родително отношение и дателно отношение се изразяват еднакво.

Българският (балкано-славянският) език вероятно прихванал характеристиката [Gen=Dat] от гръцки. Може да я е прихванал и от тракийски, от пра-български или от староалбански, но за тези езици сега нищо не знаем. А характеристиката [Gen=Dat] се среща в старобългарския език доста отдавна ("Царь блъгаромъ" - цар на българите). Може румънският език да е прихванал характеристиката [Gen=Dat] от български, може и от гръцки, но това е причината в тези езици (български и румънски) да изчезне един от падежите, например.

А като повлече крак да изчезва един падеж, и другите го последвали. Но гръцкият език вече бил "пас". Падежи изчезвали в българския, румънския и вероятно в албанския.

Най-напред именителният падеж се изравнил по форма с винителния и повече тези два падежа не се различавали. Същото се случило и в английски, и в останалите романски езици. Причините са предимно фонетични - с изменение на произношението повечето от формите вече не се различавали.

Така на винителния падеж в българския език "му пораснала работата". Всички останали падежи били заменени от винителни форми с различни предлози. По този начин българският език загубил падежите си. Така станало и в повечето от романските езици.

А защо румънският език е запазил обединен родително-дателния падеж [RQ], докато другите романски езици? Хипотеза: на винителния падеж в румънски също "му пораснала работата", ама заради балканската характеристика [Gen=Dat] и обединеният родително-дателен падеж бил "голяма работа", за да изчезне така лесно, както отделните родителни и дателни падежи в останалите романски езици.

Контравъпрос: а защо обединеният родително-дателен падеж в старобългарски "не се спасил", както това станало в румънски? Не знам. Може би става дума за баланс между "големините на работите" на винителния падеж и на обединения родително-дателен падеж в български и в румънски. Малка разлика в "големините" наклонили везните.

А защо гръцкият език бил "пас" в по-нататъшното изчезване на падежи? Поради две условия: първо, гръцкият език прихванал твърде рано категорията определеност, и второ, фонетиката на твърде много форми на именителен и винителен падеж в гръцки се различава съществено, и особено на определените форми. Поради това различието между именителен и винителен падеж се пазело добре в гръцки, и това "опазило" от изпадане и родителния падеж.