|
Но преди това да дам определение какво разбирам под балкански езиков съюз. Определението трябва да е лингвистично, а не географско. Съвкупността от следните типологически характеристики [Балкан-х] считам за определящи:
[Балкан-1]. (Старо означение [Gen=Dat]) Еднакво изразяване на родително и дателно отношение.
[Балкан-2]. Категория "определеност" при имената.
[Балкан-3]. Удвояване на допълненията.
[Балкан-4]. Изпадане на инфинитива при глаголите.
[Балкан-5]. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бъдеще време.
[БГ-0.1]. Задпоставен определителен член.
[БГ-0.2]. Множество турски заемки.
[БГ-0.3]. Преизказно наклонение при глаголите.
[БГ-0.4]. Изпадане на падежите при имената.
Ясно е, че сръбският и турският не удовлетворяват всички изисквания [Балкан-х]. От друга страна, независимо от географията, само четирите езика български, румънски, новогръцки и албански ги удовлетворяват - не знам за други и вероятно няма други.
Някои характеристики са валидни и за турския език: [Балкан-5], [БГ-0.2], [БГ-0.3]. Според мене това е твърде малко, за да бъде причислен той (пък и сръбският) към балканския езиков съюз.
Характеристиката [Балкан-1], доколкото знам, се среща само по Нашенско и съм я подредил най-напред. В предния си постинг обясних това с новогръцката фонетика. Възможно е причината да е била в тракийски, но този език не ни е известен. Турският език не притежава тази характеристика. Няма как да го причисля към балканските езици. Може би, той е дошъл по Нашенско твърде късно, когато балканският езиков съюз бил вече формиран. Аз датирам този процес в 11-12 век, периода на последното величие на Ромейската империя.
Характеристиката [Балкан-2] е прихваната най-напред в старогръцки, вероятно под влиянието на близкоизточни езици (египетски?, арамейски?). След това се "заразил" романският (разговорният латински), а после германските и балкано-славянският (нашият български).
Характеристиката [Балкан-3] наскоро бе разисквана в една тема. В книжовния български език тя е подтисната под руско и църковно-славянско влияние. От една страна тя позволява свобода на словореда след изпадане на падежите, а
от друга страна според мене може да се разглежда и като "категория определеност при глаголите", но може и да не съм прав.
Да се върна сега на Вашите въпроси.
В отговор на:
TQ (Turkish Question)- Напълно сте изключили турския от балканския езиков съюз, а несъмненно той е оказал много силно влияние върху описаните процеси, а много вероятно и да ги е провокирал
Не споделям мнението Ви. Основните балкански характеристики едва ли са повлияни от турския език. Разбира се, [БГ-0.2] и [БГ-0.3] имат връзка с турския език, но това не са измежду основните балкански характеристики. [БГ-0.3] има само в турски и български.
В отговор на:
IEQ Тенденция за отпадането на падежите е характерна за всички ИЕ езици като се започне от праиндоевропейския и се мина през праславянския и т.н. Възможно е това да е някакъв вътрешен импулс за развитие, който при едни езици обаче се развива по-бързо, при други по-бавно. Много вероятно е след 200 години примерно да имаме аналитичен румънски, а защо не и аналитични славянски езици например.
Тенденцията за отпадането на падежите е част от тенденцията за аналитичност, от която страдат синтетичните езици, което пък е част от тенденцията към обобщаване (генерализация), което пък е част от стремежа към "икономия на усилията" (мързела). Разнообразните падежни флексии се заменят с еднообразни аналитични конструкции с предлог, без да страда възможността за изразяване.
Румънският език и сега е по-скоро аналитичен. Окончанията за общия родително-дателен падеж са максимално обобщени. Съвременността е по-различна. Според мене, по-скоро румънският език ще изчезне заедно с много други езици покрай него в полза на английския например, отколкото да изчезне последният падеж в румънски.
Историята на руския език не подсказва никакъв стремеж към изпадане на падежите. Тенденцията е по-скоро обратната.
В отговор на:
Има ли пряка зависимост между възникването и развитието на членните форми и изчезването на падежите? Съдейки по описаните куесчъни - има, обаче езиците едновременно с падежи и артикли съвсем не са изключение.
Наистина, немският език например има всички падежи, както старогръцкки, и има и категорията определеност (членни форми).
Поради това не разглеждам членните форми като съществена причина за отпадането на падежите. Даже напротив, в предния си постинг обясних запазването на падежите в новогръцки с фонетиката на определените членни форми.
В отговор на:
Защо румънският и албанският имат и предпоставен и задпоставен член, българският и турския - задпоставен, а гръцкият - предпоставен?
Задпоставеността на определителния член [БГ-0.1] не я разглеждам като основна балканска характеристика. Румънският и албанският, както и българският, имат задпоставен определителен член. Предпоставен е неопределителният член (един,една,едно,едни), който и в български е предпоставен, макар да не се говори явно за него.
Задпоставеността на определителния член в български език е вътрешно обусловен - показателните местоимения, от които членът произлиза, са били енклитики в старославянски. Възможно е албанският и особено румънският език да са били повлияни от българския относно характеристиката [БГ-0.1].
|
Re: Отговори на някои въпроси [re: Лил]
