|
|
| Тема |
 "Отче наш" на турски [re: »№*ы{ђ}lЏ3©®™] |
|
| Автор | Xpиcтo Taмapин (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 02.03.05 13:15 |
|
|
|
Текстът е взети представлява Божията молитва "Отче наш" на турски, но записан с гръцки букви.
Не мога да преценя доколко в езика има отклонения от днешната турска норма, т.е. доколко е "old dialect", но предполагам, че ако такива има, те са по-скоро дребни, и диалектът е достатъчно "нов". За да изкажа това твърдение, имам следните две съображения:
[1] За стана дума тук наскоро.имаше текст на стандартен новобългарски език, написан със съвременна ръкописна кирилица, означен като "palitian". Затова и турският текст, за който става дума тук, може да има-няма сто години.
[2] Северен Епир и Македония са били част от Османската империя до 1912г. В тези области е имало турско население. Оттам (от Битоля) е родом и реформаторът Мустафа Кемал. Едва ли установената от него норма за съвременния турски език се различава съществено от родния му диалект.
Преди стотина години в онези райони се подвизавали много протестантски мисионери. Вероятно текстът е записан от грък-протестантин, владеещ турски. Мюсюлманите също ще да са били обект на протестантската пропаганда, но се съмнявам да са се поддали. А за "гагаузи" в Епир или Македония не съм чувал - там "гяурските" езици (български и гръцки) не са губили влияние, както примерно в Добруджа.
Някои коментари по "правописа":
Точка над буквата я модифицира. Буква, означаваща проходен съгласен звук в новогръцки, никога не се използва за преграден звук. Съгласните "б/д/г" се предават с точкувани "пи/таф/капа". Пост-вокалното "г" - чрез "гама". С точкувана "сигма" се предава звукът "ш". Звуците "дж/ч" се предават с по две букви.
Звукът "ъ" се предава чрез "ита". Предните лабиални гласни се предават пак с точкувана буква. Ако диграфът "оу" трябва да се точкува, винаги се изписва слято.
| |
| |
| 
|
|
