Форумното общество добре е развило този въпрос. Може би по-нататък ще се опитам да дам подробности, но преди това още малко общи разсъждения.

"Езикът е диалект с армия и полиция" - това е вярно. Но не обяснява всички случаи. Не обяснява например немския език. Защо немско-езичните швейцарци не обявят някой свой диалект (например, Цюрихския) за отделен език? Някой може би ще отговори, че не могат да се разберат кой точно швейцарски диалект да повишат в звание. Но за мене отговорът е следният: Швейцарците не искат да загубят нито превода на Лутер, нито творчеството на Гьоте. Затова учат децата си на стандартен немски, за да имат достъп до цялата немско-езична култура.

Въпрос: Печелят ли нещо белорусите, като си повишиха диалекта в звание "език"? Ами славо-македонците от Вардарско? Няма да дам тук отговор.

Сега да се върна на по-конкретния въпрос за славянските езици и сравнението между тях. Ако се абстрахираме от полицейската охрана по държавните граници, славянските диалекти образуват континуум - непрекъснато пространство. Непрекъснато пространство-време. Всеки разбира сносно съседа си. И ако трябва да търсим лингвистична граница, то трябва за граница между два езика да се приеме някоя изоглоса. Но общоприети гранични изоглоси няма и не може да има, понеже това засяга политиката.

Най-напред да се опитаме да определим границата (БгСр) между българския и сръбския език. Ще ви дам няколко варианта.

Вариант БгСр1. Максимални сръбски претенции - ятовата граница. Навсякъде, където се казва "бел леп" и "пресно млеко", все е сръбско. По Българско се казва "бял ляп" и "прясно мляко".

Вариант БгСр2. Максимални български претенции. Ако не се употребява инфинитивна глаголна форма на -ти, там е Българско. По Сръбско трябва да се употребява.

Вариант БгСр3. Там, където в устата на православни християни ругатните към Господ и Богородица се недопустими, там е Българско. В Сръбско са допустими.

Вариант БгСр4. Българският език се разпростира дотам, докъдето се различават категориите определеност/неопределеност. Ако има определителни членове - езикът е български, ако няма - сръбски.

За мене най-естествен е вариантът БгСр4.

За другите граници ще се огранича с по една изоглоса като пример.

Руски-украински: Преход на "о" във "и" в затворена сричка в украински.

Руски-белоруски и украински-белоруски: Дзекавизъм в белоруски.

Полски-украински и полски-белоруски: "Пълногласие" в украински и белоруски.

И най-важният за нас въпрос може би е къде е границата между българския и македонския.

Ако независим наблюдател се запознае с кратки очерци за литературните форми на тези "два" езика, ще забележи следната основна и съществена разлика: в македонски има тройно членуване, а в български се различава именителен падеж при членната форма в ед.ч. на имената от о-склонението (става дума за пълния и краткия член).

Да приемем, че спорим с някой македонист по този въпрос. Аз предлагам да приемем границата на тройното членуване. На него обаче това не му изнася и той не се съгласява - ами че такова тройно членуване (като изключим Родопите, които са му далеко) се среща само на запад от Вардара. Той предлага да приемем изоглосата на пълния и краткия член - там, където се различава пълен и кратък член, там е друг език. Ами съгласявам се. Пълен и кратък член се различават само в някои кабинети от едно министерство и един академичен институт. Всичко останало говори на един език, пък ако щете го наречете македонски. Това е положението.

В същност, големият проблем тук е, че и така няма да стигнем до консенсус, но това е друг въпрос, политически.

А оставайки в чистата лингвистика, си признавам, че не мога да намеря изоглоса за граница между български и македонски.