Благодаря Ви за благите думи!

---

Убеден съм, че сте прав относно принадлежността на македонския език. При това, дадените от Вас примери едва открехват склада доводи, редовно цитирани като доказателство, че този език de facto е български.

Но смятам, че "форензичният" подход е неуместен в езиковите и етнически въпроси. Смятам за пагубно и многогодишното българско настояване спорът за езика да се остави за решаване от учените. За жалост, смятам че тук учените нямат власт!

В постинга си Лил заявява: "основният критерий е народопсихологически: субективното възприемане на езика от нацията, която го говори. Реши ли една достатъчно голяма група хора, че са различни и говорят собствен език - никакви научни аргументи не могат да променят мнението им." Изцяло съм съгласен!

Лично винаги съм смятал, че единственият начин, по който дадено виждане по македонския въпрос би могло да надделее е ако с него се въздейства върху _дискурсите_ за българската и македонска нация -- доктрините или "разкази", в които се виждат вписани "въобразените общности", за които Лил пише по-нататък.

Най-потискащото местенце из клубовете на dir.bg е клуб "Македония". Там чистата и честна научна истина редовно пада жертва на низкото шаманство от квази-реклама и пристрастие, което са дискурсите (македонският, българският и всеки друг). За жалост, до голяма степен този тягостен клуб е микро-дистилат на истинските отношения между македонци и българи (все пак, дано извън спарената атмосфера на уеба формените идиоти да са по-малобройни, отколкото в клуб "Македония"!).

В случая с Македония ние българите отнесохме страшен шамар. Балканджи Йововци, съхранили езика и съзнанието си под петвековно робство бяха свидетели на това как крупна част от тях (българските македонци в българския дискурс) за няма една десета от продължителността на гореспоменатото робство извърши зашеметяващо национално предателство. Тя прие друго име (и национално, и фамилно!) и друг език. Още по-лошо, македонците приеха национален дискурс, в който българите играят омразна роля, та дори до степента да бъдат отъждествявани със своите (и македонските) поробители.

Българите отнесоха втори шамар, когато преди пет години дипломацията им вдигна ръце от "най-романтичната част от българската история", призна "официалния език" на Македония и донормализира колкото можа отношенията си с нея. Така и трябваше! На практика над половината българи и македонци съзнават, че миналото е минало, и че езиците _днес_ са различни. Е, в клуб "Македония" и на всяка маса, на която седнат българи и македонци продължават заядливите спорове относно това кой бил откраднал чия история.

И при първия, и при втория шамар научните доводи бяха "ни при чем". Водеха много по-низки критерии.

(Излагам горното не защото съм съгласен с него, а за да покажа как аз схващам възела проблеми, част от който е спора за македонския език.)

Новият завет ни повелява когато някой ни шамароса, да му обърнем и другата страна. В случая единственият източник на задоволство за нас е, че сме се вслушали в съвета. Сега ни остава да стискаме палци, че той е от по-мъдрите!