Грешката действително "е вярна", ама защо такова нахвърляне върху човека? Той с най-добър тон пита нещо, доста подходящо за този клуб. А и интернетският английски все още не е задължителен, та може да не е в състояние да се възползва от сведенията по уеба...

Чехският и словашкият езици са взаимно разбираеми горе-долу до същата степен, до която и македонският и българският езици са взаимно разбираеми. В полосата между Братислава и полската граница на практика има преходен диалект между двата езика. Което е в повече, разликите между западния (книжовен) и източен (моравски) чехски диалекти, както и тези между западния, среден (книжовен), източен и югославски (да, има 100 000 словаци из Сърбия) словашки биха могли да се определят като еднакво съществени с тези между чехския и словашки езици.

Подобно на македонският спрямо българския, словашкият е стандартизиран по-късно, отколкото чехския (но и двата езика са вече стандартизирани към началото на ХІХ в.). При това ред елементи от стандартизацията не се дължат на нищо повече от това, че словашките земи едно време са били в Унгария, а чехските (Бохемия и Моравия) -- в Австрия, и просто че различни хора са работили по кодифицирането им. Но разлики би имало дори ако едни и същи хора бяха работили по задачата -- касае се за два достатъчно различни народа, с условна степен на различие по-голяма от тази между българи и македонци.

В междувоенния период (Чехословакия е образувана през 1919 г.) и за кратко време след него (до след идването на власт на комунистите през 1948 г.) в Чехословакия се правят опити за въвеждане на "чехословашки език". Те никога не приемат мащабите и размаха на сърбо-хърватското движение -- по-скоро тук се касае за официална "лингва франка".

По чехословашкото радио и телевизия (до 1992 г.) всичко, написано на един от двата езика се превежда на другия, а новините се изнасят от двама говорители -- чех и словак, които се менят и четат поредния материал на свой език (разчита се, че взаимната разбираемост ще стигне за това всеки зрител и слушател да разбере изнесеното на чуждия език). Периодичните издания са на един от двата езика и общо-взето не се разпространяват из ареала на другия, с изключение на шепа централни вестници.

Въпреки усилията за равноправие на двата езика на практика чехският държи първенството навред из Чехословакия. Това е обидно за словаците и е една от важните причини, подбудили "кадифения развод" през 1992 г.

Въпросът Ви ми бе интересен като пораждащ поредното доказателство за това, че "езикът е диалект с армия и полиция". Подобно е положението не само с българския и македонския, а и със сръбския и черногорския, сръбския и босненския, босненския и хърватския. Другаде из Европа подобно отношение има между фламандския и нидерландския (това е и най-малко дивергентната двойка от всички езици, които споменавам -- те на практика са един език и се често се разглеждат и изучават като такъв), датския език и южния норвежски диалект, руския и беларуския, руския и украинския, западно украинския диалект и беларуския език, полския и беларуския, полския и западния украински диалект. По света има и много други примери -- инди и урду, инди и гуджарати, урду и кашмирски, персийски и дари, амхарски и тигриня, амхарски и еритрейски. Дотолкова, доколкото писмеността и правописът са променени наред с начина на изразяване, севернокорейският и южнокорейският езици също дивергират.

В случаи като този с Македония, дивергенцията се крепи върху образуването на нови държави и народи, които постепенно се отделят от други и виждат в узаконяването на своя диалект като език основен атрибут на новия си статут. В случаи като този със Словакия (и пак Македония), тя отразява трайни различия в развитието на близки народи.

Наблюдава се и диаметрално обратното явление -- продължаващо езиково единство въпреки политически и други различия. Може би най-известният пример за това са Британските острови, където английският е заел трайно първенство както в Англия, така и из Шотландия, Ирландия, Северна Ирландия и Уелс; изместил е езика корниш изцяло в Корнуол. Трогателен в това отношение е Йемен, чиято северна и южна части се съединиха наскоро след близо двувековна раздяла, без междувременно в местните арабски говори да са настъпили или били узаконявани каквито и да било различия.

Обратно е и явлението конвергенция, като примера с неосъществения "чехословашки" език. Макар днес "компрометирано" из Европа, в своето време то е подкрепяно, както подсказва историята на сърбо-хърватското и югославско движение още от ХVІІІ в. Днес пример на конвергенция са Индонезия и Малайзия, които вече над половин век уеднаквяват официалните си езици и възприемат две успоредни писмености. De facto отделни признаци на "конвергенция" има и между всички езици по света от една страна и английския от друга, както и между различните арабски диалекти от една страна и египетския от друга.