|
Тема |
и друго... [re: ckипaджиятa] |
|
Автор | ckипaджиятa (Нерегистриран) | |
Публикувано | 08.06.04 16:25 |
|
|
... в много отношения сърбо-хърватският експеримент е развенчан още в Междувоенния период. След основаването на титова Югославия движението е идейно изчерпано и тонът му е определено минорен, но все пак езикът се преподава, поне в качеството си на Lingua Franca за цялото население на федерацията. След националистически брожения и бунтове из Хърватия през 1971 г. сърбо-хърватският вече официално престава да бъде представян като символ на югославското движение и остава на място само и именно като обединяващо звено и подходящ първи югославски език за чужденци (както отвън, така и вътре в страната -- албанци и други).
Подобен, но по-успешен експеримент е италианският език. Той произлиза от Ризорджиментото -- италианското Възраждане (буквално "Възстание"), водено то Гарибалди през 1860-те г. г. Дотогава из Италия се говори и пише на няколко установени и дълбоко вкоренени езика като сицилийски, неаполитански, пиемонтезе, венециански, дженовезе, корсикано. До днес тези езици се говорят в домашна среда из историческите си ареали и от време на време излизат в писмен вид. Различията помежду им са достатъчно силни да дадат повод на например римляните да твърдят, че нищо не разбирали от говора на север от Генуа и на запад от Бреша, като пренебрежително наричат всички, които говорят на него (пиемонтезе) "французи".
Самият пък Гарибалди днес наистина би бил французин -- родом е от Ница (Nice--Nizza -- перла на Лазурния бряг, който пък е перла на... френския Средиземноморски литорал), докато една от най-бляскавите фигури във френската история -- Наполеон -- днес би бил стопроцентов италианец...
Но на практика, макар по начало умишлено изготвен като "изкуствена" Lingua Franca, италианският е вече дълбоко вкоренен и улегнал. Показателно е, че партията Северна лига, която настояваше за отделяне на "трудолюбивия и пестелив" италиански север от "мръсния и мързелив" юг в рамките на ЕС, не подкрепи искатето си с нито един езиков аргумент.
|
| |
|
|
|