изучаването на мъртви езици, поне до известна степен, е много полезно за по-дълбоко навлизане в някои особености на съвременния език. на училия старогръцки му е безкрайно по-лесен историческият правопис на новогръцкия. на училия латински му е ясно защо на френски се казва coupable, обаче culpabilitе и въобще не си прави труда да заучава наизуст подобни "противоречия" в правописа и правоговора. на училия старобългарски и/или църковнославянски (което е горе-долу същото) му е известно, че не е особено грамотно да се казва "воистина воскресе", а правилното е "воистину". това са само първите примери, които ми идват на ума. с други мъртви езици примери ми е трудно да ти дам пример, не съм много запознат.

така че малко мъртви езици няма да ти навредят, даже напротив. едва ли те карат да учиш повече, отколкото и без друго ще ти е нужно за усвояването на съответния жив.

а, само да добавя, че за знаещия латински всички романски езици звучат само като набор от диалекти.

I dreamed I was a butterfly dreaming I was a man