Има ли разлика между UEBER MIR и UEBER MICH? И то каква: едното значи НАД МЕН, а другото - ЧРЕЗ МЕН. Тази разлика определено ще попречи на смесването на дателен и винителен падеж тук. Има ли други предлози, при които падежът да определя такава драстична разлика в значение? Не се сещам.
Има ли разлика между IN DEM KINO и IN DAS KINO? Да - едното е местоположение, а другото - насочено движение. Доколко чувството за насочено и ненасочено движение на германците е ясно? Попитах един германец как е правилно: in die Datei speichern или in der Datei speichern (записвам във файл). Тук липсва ясен по значение глагол като GEHEN (in A) или STEHEN (in D). Той не можа да ми отговори! Накрая, за да излезе от положението, каза нещо от рода "ами според зависи". Тук необходимост от запазване на падежа съществува, но не е толкова силна.
Има ли разлика в смисъла между BEI MIR и BEI MICH (освен, че bei mich е било онзи ден). Интересен въпрос. Ако се задълбаем в семантиката на винителния и дателния падеж, едва ли ще открием нещо, което да пречи на BEI, ZU, NACH, OHNE, FUER, VON и т.н. да се комбинира с който и да е от двата. Значи остава въпрос на избор коя форма е правилна и коя погрешна. Щом чувстото за този избор не е подкрепено от наличието на протовопоставяща се по смисъл форма (т.нар. мининална двойка), чувството отслабва и смесването е налице. Точно по същия начин се смесват дателен с родителен падеж при предлози от вида TROTZ, WEGEN, JENSEITS и пр. В случая с TROTZ дори книжовният език е възприел смесването.
И накрая, любимият ми руски предлог: с! "Со стеной" означава "със стената", "со стены" - "от стената", а "со стену" - "колкото стената". От този вид са повечето руски предлози. Е, при това положение няма начин скоро руснаците да се избавят от падежите си.
---
Това, което се говори в един единствен диалект не може да е репрезентативно за цял един език, с това съм съгласен. Обаче става дума за диалекта на СТОЛИЦАТА - центъра на държавата, най-престижния град. Берлин не е столица нито от днес, нито от вчера, нито от онзи ден. Това, че неговата норма не е книжовна норма не пречи да окаже влияние на други(те) диалекти.
Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят
|