Че то книжовен швейцарски въобще няма...

Немският език е вече до голяма степен аналитичен. Само определителният член и местоименията пазят най-отчетливо разликата между четирите падежа, но дори и при тях различните форми са 6. При съществителните наличието изобщо на някакво окончание (освен р.п. м/ср. р. им.п. мн.ч.) е по-скоро екзотика. При слабото склонение на прилагателните имаш само две форми от общо възможни 16 (да не говорим, че наличието на три паралелни склонения за една и съща дума е вече прекалено). Повечето предлози също се използват само с един падеж, т.е. падежът няма смислоопределяща роля в този случай.

Мисълта ми, е че в немската граматика има много маркери, които се изразяват повече от един път, от една страна, а от друга - омонимията между маркери за различне неща е голяма. Аналитичните конструкции, словоредът и контекстът играят доста голяма роля в немския език. Това е предпоставка за постепенно отмиране на падежите.

Друг е въпросът кога ще стане това. Няма да е скоро, а консервативният книжовен език ще задържи процеса доста време, след като отпадането стане факт в говоримия. Особено ако немският (в рамките на ЕС поне) придобие по-голямо значение от просто национален език на Германия.

---

Швейцарският език е диалект на средновековния Hochdeutsch. В него е осъществено второто изместване на съгласните, но не е осъществена дифтонгизацията на дългите гласни (ха познай какво е 'sch frii? или driissig). Доколкото съм чувал, в Plattdeutsch, от който произлиза съвременния холандски език и национално значимите му диалекти фламандски, валонски и люксембургски, падежната система също е силно разколебана, ако не и изчезнала.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Редактирано от gazibara на 09.06.03 10:30.