Струва ми се, че употребата на един тип устоичиви съчетания (нямам и-кратко, иначе знам къде да го пиша) от вида: "отивам на село"; "отивам на море" определено е оказала влияние върху наи-често употребявания български предлог "на", както и на разнообразните му значения.
Според мен следната разлика е показателна напр:
"отивам на училище" - означава "ученик съм и отивам да се уча,
докато
"отивам в училище" - означава отивам до сградата на училището, но "отивам в училище НА родителска среща".

ако не стигат примери от родния български прилагам и от чуждия немски:
gehen an der Universitаеt - отивам в университета (за да следвам)
gehen in die Universitаеt - отивам до университета (до "Яицето")

Т.е селяните си ходят "на село"
гражданите си ходят "в града",
а гражданите от селски тип си ходят "на Перник", "на Разгарад", "на София" и т.н

Аз се радвам, когато мога да отида "на море"



Понякога седя и си мисля, друг път просто си седя