Думата "юнаци" искрено ме развесели!
Но "да си дойдем на темата": сега като се замисля, ще трябва да се съглася с теб в някои насоки. И аз, и ти сме били подлагани на такъв "фашизъм" при заучаването на втория аорист, че гневът на Ахила Пелеев наподобява само една мимолетна смяна у настроението на влюбен тинейджър:)))
Е, полза има, вярно е, но, мисля си, желанието и любовта, към това, което правиш, са на първо място.
Нищо не можеше да ме спре да продължа безумния писмен превод (!!!) на Демостен, когато бях първи курс, освен безумния интерес и желанието да докажа на себе си, че си заслужава... (Изборът на автора беше съвсем случаен, просто ми беше единственият познат от целия списък оратори:))))
Нито гневът на Богоравния, нито събудилите се спомени от Гимназията...
А сега това май липсва, освен у един двама. Изводът какъв е според теб? Сбъркана или остаряла система или и двете? И защо, по дяволите, студенти без класическо средно образование са по добри и взискателни в сравнение с почти отлични наши ученици (разликата във възръстта не е толкова голяма, че да е от значение)??? !

Pax vobiscum