Благодарим ти, Левски Автор: Ефрем Димитров2007-08-08

Сините слязоха от сцената, както подобава – под аплодисментите на публиката. Тя не забрави какво направиха те

Левски слезе от сцената. Направи го по начин, по който никой не очакваше. В мекия хлад на августовската вечер - под аплодисментите на феновете, изпращащи сините за сбогом с “Левски, обичаме те”. Картината бе трогателна, величествена, сантиментална, романтична, красива, благородна, възхитителна. И все пак тъжна и противоречива. За някои това бе изживяване, което си заслужаваше всеки миг, за други – кошмар. Както се случва, когато нещо е завинаги и няма обратен път назад.

Този Левски излезе за бис и никога повече няма да се върне. И феновете го разбраха и го изпратиха като воин в последната му битка...

Сякаш в тези минути пред публиката на Левски се нижеха стотиците мигове на радост, еуфория и щастие, щедро изсипали се върху сините през последните две години. Доминация в България и незабравими рейдове в Европа, родени от усилията на сегашните бойци, които в този миг се намираха в отчайваща ситуация срещу Тампере...

Хората благодариха на Мъри Стоилов, който, в зората на кариерата си, се бореше за място под слънцето и така написа една от най-славните страници в историята на сините. На Йовов, който възкръсна от пепелта и с изкуството си върна удоволствието на публиката. На Бардон, който преобрази Левски и показа, че и един французин може да милее за синята идея. На техниката на Телкийски, непримиростта на Ричард, усърдието на Топузаков, финеса на Вагнер, спокойствието на Томашич, желанието и таланта на Домовчийски, бързината на Емил Ангелов, класата на Георги Петков. Това бе последният голям мач и на сърцето на отбора Даниел Боримиров.

И още... На Наско Сираков, който започна проекта, вдъхна му автентичност и наложи Станимир Стоилов. На Тодор Батков, който повярва в силите и възможностите на тандема и канализира ресурсите и потенциала на клуба.

За всички тях бяха аплодисментите на феновете. Тези, които са останали изненадани от реакцията на синьото море, не познават синята психология, синята ценностна система. Няма как да усетят повея на вятъра, лъхащ от публиката. Много по-различен е от цинизма на опростения успех на терена. Сините като с магическа пръчка превърнаха от една загуба на терена победа и извън терена. Намериха сили да останат с отбора и да кажат “Сбогом” на точно този Левски. Те не забравиха къде, как и защо бяха заедно.

Разбира се, че нищо преди това не е било случайно и загубата от Тампере по никакъв начин не може да дискредитира Киево, Удинезе, Артмедия, Марсилия, Динамо Букурещ, Оксер. Тогава бяха пиковите моменти в таланта и качествата на гореизброените личности, които заедно преследваха една кауза. Неизбежно последва пропадане в низината. Да отдадем заслуженото и на Тампере, когато някой те е победил – значи е притежавал стойност. Но за причините, грешките, последствията ще се говори достатъчно в следващите месеци. Сега не е времето за присъди, оценки и преоценки. Борето, Топузаков, вероятно и доста други напускат сцената завинаги. Този Левски си отиде. Но все пак краят на приказката не е дошъл. Приказката все още се пише, но в нея има и тъжни моменти. Настъпи този миг, но той така и ще отмине. Духът е жив в синята публика и тя привнася нотката на вечния оптимизъм. Публика пълна с гордост, любов и признание, публика, която превръща унизителната ситуация в триумф на честта...

Приказката на Левски е приказка без край. Съвсем скоро на сцената ще излязат следващите герои...