Приказката не свърши, защото е без край
Жаклин Михайлов
Сря, 2007-08-08 19:30


Заради моите червените приятели, пиша този коментар с два дни по-рано от графика ми в Спорт 1. Не мога да си позволя да ги лиша от огромното удоволствие.

Е, стана белята. Левски падна от Тампере и през тази година ще се съсредоточи само на вътрешния фронт. След четвъртфинал за купата на УЕФА и след участие в Шампионска лига това е доста разочароващо. Кръговратът се завъртя и от най-високото Левски падна на най-ниското. Определено едно подобно развитие на нещата, показва че Левски не е достигнал постоянството да постига винаги добри резултати. Падна от Беверен пред три години, сега позволи същото да се случи и срещу Тампере. Това не е добър атестат за отбор с големи претенции, но явно това е синята съдба. В листата след Офи, Олимпия, Аалст, Люцерн, Беверен се записа и Тампере.

Със сигурност неуспеха на Левски обаче не е плод на всички конспиративни теории, които хунвейбините серийно произвеждаха в последните три години. Към този момент Левски е безспорно най-силният български клуб, друг е въпросът каква е класата на останалите.

Левски обаче загуби своя шанс за евроизява, докато другите все още го имат. И от тях зависи дали ще направят конкурентни на постигнатото от сините през последните години резултати. Лично, аз съм песимист, че от трите български отбора ще има дори един участник в груповата фаза на УЕФА.

Вероятно след около месец изводите и констатациите, които сега се правят за Левски ще се отнесат и към останалите. През последните няколко години един от големите футболни парадокси бе това несъответствие между реалното качество на нашия футбол и престижното 16-то място в точковата ранглиста на УЕФА. Явно идва времето нещата да отидат по местата си.

Защо загуби Левски? Причината е единствено в грешките на треньора Стоилов и на никой друг. Но е млад и трябва да му се прости. От тегленето на жребия до изиграването на двата мача, нямаше нито капка съмнение, че Левски ще бие без проблем финландците.

Оказа, се че подобна психическа нагласа е пагубна за лимитирани футболисти, каквито са тези на "сините". Жълтият светофар светна с първия гол на Тампере, след втория в София ярко засвети в червено. Треньорът Стоилов трябваше да наложи един далеч по внимателен тактически рисунък, без да се влияе дали насреща е Тампере или Реал. Прекалената увереност, че нещата ще се случат от само себе си съчетано с въпиюща липса на късмет и предопределеност от съдбата се превърнаха в непреодолими фактори.

Оказа се, че поуките от мача с Беверен са забравени напълно. А те бяха жестоко неумолими - Левски не е отбор, който може с лекота да вземе победата. За годините откакто е в Левски Стоилов си спечели репутацията на уникален прагматик и реалист. Точно, когато не трябваше, се подведе по емоциите и не взе правилните решения. И дойде резила.

А сега за приказката, тема която всички медии и фенове експлоатират мащабно Да, балонът еврокампания 2007-08 приключи безславно. Съвсем безславно! Да се пишат заключителни заупокойни обаче е твърде прибързано, защото през следващата година може отново да се надуват дитирамбите.

В Левски наистина се работи правилно и се върви по точния път към успехите. Никъде не е казано, че те трябва да се постигат константно. Навремето ЦСКА пет години поред отпадаше в първия кръг, но след това би Нотингам.

Ако в Левски не направят трагедия, а трезво оценят причините, догодина ще се радват на благините от поговорката "За един бит, десет небити давам". Голямата разлика, която никой днес не иска да види е в новия манталитет на Левски, който не може да бъде разрушен от една загуба.

Стадионът е твърдо с отбора и треньора. Независимо от горчилката хората не забравиха предишните две години, многобройните щастливи моменти и останаха в света на позитивните емоции. В Левски не се говори за рязане на греди, не се бият шамари на играчите и треньора, не се вика "Вън" на собственика.

Значи нищо не е загубено, защото победите и загубите в живота, както и футбола се редуват. Е, ще останат няколко песни в противниковата агитка посветени на Тампере, но това е дори симпатично. И лошата история е история!