И така...моята история. Аз съм егоист, страхливец и с ниско самочувствие. Далеч съм от така наречения „правилен тонал“. Но още от малък Духът ме бележи. Както много малки деца и аз прочетох „ Синовете на Великата мечка“. Станах веднага „индианец“ . Различното при мен беше, че аз си останах завинаги „индианец“ и никой не успя да ме „откърти“ от убежденията ми. А доста „отнесох“ заради тях. Както и да е... това беше първото проявление на Духа. Малко по-късно Духът ми „изкърти вратата“ - паднах от близо 4 метра височина по гръб и си изкарах всичкия въздух. Но всъщност си преместих асимблиращата точка. Светът някак стана много бял и невероятно ярък, ясен. Започнах да тичам , крещейки като обезумял, какъвто май си и бях (а нямах въздух, нали помните). Тичах, крещях, а бях изпаднал в паника, че умирам, защото не можех да дишам?!!!!! Десетки години минаха от тогава, а още помня ярко тези усещания. Но... книгите, написани от Кастанеда бяха някъде напред, в бъдещето, тогава си нямах и на понятие, какво се е случило с мен.
Винаги, когато ме обиждаха или обстановката около мен се „нажежаваше“ - я неуспех с гаджетата, я някаква дивотия в училище – аз имах своя „индиански свят“, в който се оттеглях.Моите първи прикривания (интуитивни). Там бях неуязвим. От там черпех и невероятна сила... за разбиращите, давал съм наряд (редовен) в казармата като дежурен по рота, пред Дежурната стая на полка, облечен с индианска връхна дреха и гамаши с ресни, при условие, че съм служил към УБО. И никой не ме наказа, дори не успяха да ми изрежат ресните, а искаха и то много.
После Духът ми се разкри. Ни в клин, ни в ръкав, мой бъдещ приятел ми подари „ Пътуване към Икстланд“ като индианска книга. От този момент нещата се задвижиха в друга посока. Някак погледнах от върха на хълма надолу към низините. Разбрах стъпките на Духа. От тук започнаха чудесата. Първо си намерих приятел, който заедно с мен тръгна по Пътя. Доста преживяхме заедно, до момента, когато се случи нещо, за което се бяхме готвили с години, а проиграхме случая като абсолютни идиоти, най-вече аз.
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
|