Поуспокоих се и пак започнах да се опитвам да спирам ВД. Но Духът не се беше отвратил от мен, а продължи с даровете си. В далечината започнаха чудесни светкавици да осветяват потъмнелия вече небосвод и то винаги пред очите ми. Красота! Далечните тътени не достигаха до мен и това правеше проблясъците някак тайнствени. После отведнъж звука се пропука , тътените забучаха и аз се усетих застрашен. Разбрах, че трябва да си ходя. Благодарих на езерото, благодарих на Духа, извиних се на шараните и някак олекотен си тръгнах. Знаех, че Духът ме поздравяваше и глупостта ми с ножа беше напълно пренебрегната от него... но знаех също, че не бях издържал изпита пред себе си! Не бях безупречен...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите