|
Е, и какво? Мислите, че започнах наново, като истински ученик, достоен за Благодетеля си? Де да беше... Вярно, че научих много нови неща за себеподобните си, но... нагласата ми си остана същата... Мъчих се да се закача някак си в новата обстановка, не успях и заминах за Испания. Това беше нов свят за мен, погълна ме изцяло, предизвикателствата бяха много. Дали забравих за кастанедианството? Не, естествено! Дори напротив, през цялото време идеите не ми излизаха от главата. Правех тансегрити, „спирах“вътрешния си глас, прикривах се и...т.н. Духа продължаваше да е с мен, често пъти ме изумяваше. Мъглата ми разкри малки тайни, , намерих силно място, което кръстих „Орлово гнездо“ и където ми се случиха някои неща. А веднъж ми се случи нещо, което би трябвало да ме въодушеви до n-та степен... но както досега, се осрах яко. Отидох на едно мое място и се отдадох на спиране на ВД. Всичко беше нормално, докато около мен не се завихриха десетина лястовички. Беше по сумрак, времето на магията. Беше сюреалистично, абсолютна тишина и само се чуваше, а може би по-скоро се усещаше, полета на черните птички (те са ми любимите), прелитайки на сантиметри от мен. Ако това ми се беше случило някак ненадейно, сигурно щях да полудея от кеф, но в този момент изпитвах само благоговение пред Духа. Те отлетяха, а аз седнах на стола, който носех с мен, някак си ... пречистен, може би. И ... изведнъж осъзнах, че нямам УМ, беше стихнал. Ама това не беше достатъчно. Тъй като стола бях сложил почти до водата, намирах се до езеро, до брега започнаха да се приближават два шарана. Прекрасни риби със добри размери. Започнах да ги наблюдавам изумен, защото досега не бях виждал риби толкова близо до брега. Големи риби. Не, тези се доближиха точно до вододела и то пред мен. Шашнах се... направо беше изумително как се крепяха прави?! Е, време беше ума ми да се освести. Без изобщо да се усетя как съм превключил на автопилот , аз взех да посягам бавно към ножа на колана си. Боен нож. Измъкнах го бавно и го хвърлих по шараните...та те бяха на около 50 см от мен. Слава богу, не улучих, те избягаха, а аз се усетих омърсен... Идеше ми да се цапардосам по тъпата глава...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
|
Re: Защо не успявам да стана толтек на абстракта [re: lakotavakan]
