Бяхме за риба, когато към нас се приближи непознат старец с каруца. Нямаше да му обърнем внимание, ако не беше спрял точно зад нас и каза: „ Дойдох да ви взема!?!!!!!“ Ние в един глас му казахме, че не го познаваме и никъде няма да ходим. А все чакахме да ни открие благодетел. Какво сме си мислили, че ще се разцепи небето, че задгробен глас ще ни заговори, че благодетеля ще се спусне от дъгата?!!! Тогава старият човек ни поиска риба. Беден бил. Брей, Духът ни „млатеше“ яко с тояга, а аз ...абе и сега ми иде да вия от тъга. Та аз му казах, че ще му дам и макар, че в живарника имахме над 15 кг риба, му отбрах не особено добра. Аз, който винаги съм раздавал на познати и непознати килограми с риба. И то почистена... Колко мъка има по този свят. Дори учудих моя приятел, той не вярваше на очите си!
Човекът си отиде, а аз, след като се опомних след бая време... исках да умра! Но беше късно...

Мина време. Имаше случка, когато Духът искаше да ми се разкрие чрез един плъх, а аз така и не открих в него съюзника. Голямо гонене падна с томахавката, докато го убих накрая, за да ми стане по – късно ясно, че Духът ще ми се разкрива по нормални, но чудни начини, а не като в библията – чрез гръмове от ясни небеса!!!? И още...и още, че сега чак ми се реве!

След толкова лутаници и грешки, най-сетне разбрах, че без благодетел нищо не можеш постигна. И тогава направих най-голямата глупост за един ученик или пък най-героичната постъпка.... Предизвиках Духа да ми стане учител. А той взе, че се нави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите