хмм...
вчера гледах нещо по дискавъри...
ставаше въпрос за юноша бледен, някъде към 25...
казвам бледен, понеже беше умрял в леглото си, както си зяпал телевизия...
унасял се бавно в безсъзнание, в следстие на масивен мозъчен кръвоизлив...
патоложката го описа, като генетична бомба с часовников механизъм...
просто момента дошъл и младежът си тръгнал...
стана ми страно и се сетих за думите ти - 'тази тъжна форма на смърт'...
все се питам напоследък и ми иде да запитам и теб...
дали наистина имаме само един шанс...
само един опит да събереме себе си и да Бъдем отново цялостни...
и кое поначало ни е накарало да се разпилеем така безотговорно...
на мен нещо не ми се връзва...
някак противоречи на разбирането ми за еволюция...
как мислиш.., дали тази инкарнация е единственият ни шанс да пре-бъдем...?
и изобщо.., въпросът е към всички?
поздрав...