ще ти разкажа последния път
умрях и ме погребаха по стандартния начин, което бе спомен, 'дойдох в съзнание' малко по-късно, няколко дни, наистина тялото или по-точно клетките си бяха живи, но без комплексния дъх/живот/осъзнаване да има каквато и да е друга функция освен наблюдение
учудващо бързо се разложих, всъщност се радвах че различните гадинки ми помагаха да изчезна като снасяха ларви в мен и като ме изяждаха, изглежда те единствени бяха съпричастни
малко по-късно останките от ковчега съвсем се разложиха защото започна да се заражда река през това място
след няколкостотин години лежане на абсолютно едно и също място, с движения само по волята на малките същества и влагата водата стигна до мен и започна да ме разчиства от меките пластове но и да ме затрупва с камъни т.е. речното дъно стигна до мен
още няколкостотин години по-късно вече имах нов ковчег от речни камъни, който знаех е много по-устойчив от човешкия
все още не се бях срещал със свободния въздух, което беше всъщност много непривично, ако броя нищожното премигване 'живот' за достатъчно за създаване на привички
след около 2500-3000г от смъртта ми реката започна да пресъхва
и след още някакъв неопределен период хора ме извадиха - което разбрах е наистина краят ^_^

интересното е че в ежедневното ми осъзнаване се наби най-вече ужасното неудобство на камъните, нещо което единствено аз съм си причинил, позволявайки си да пилея сили и внимание и причинявайки си тази тъжна форма на смърт.