|
Толкова по въпроса за презумпцията за невинност.
Такъв е защото знае за възможността за извършването му и не прави нищо, за да го предотврати.
Аз знам, че на улицата пресичат неправилно и в резултат на това често биват блъскани хора, но не правя нищо, за да го предотвратя. Знам, че на еднопосочните улици се кара редовно срещу знаците, което причинява често смъртни случаи, но не правя нищо, за да го предотвратя. Чакай, чакай... защо пък аз? Нищо не прави полицаят, който стои на улицата, шефът на КАТ, кметът на района и кметът на града! Всички са престъпници.
Да се презумпира, че управителят на една фирма знае за всички неща, "случващи" се на компютрите във фирмата е свещена глупост или простота. По същата логика ако някой служител има зъб на управителя, може да инсталира на своя компютър, който е собственост на фирмата, незаконен софтуер от free.xxxxxxx.bg и да се обади в полицията анонимно или неанонимно, за да съобщи за извършващо се престъпление. И че управителят е виновен.
Не виждам достатъчни сериозни аргументи срещу Принцип номер 6 от . Специално подчертавам важните моменти в него, но няма да ги обяснявам, защото ще е изразяване на съмнение в интелигентността на читателите в този клуб.
"Страните-членки не би трябвало да налагат на провайдерите на услуги общото задължение да наблюдават съдържанието на Интернет, до който осигуряват достъп, което пренасят или съхраняват, нито да търсят активно факти или обстоятелства, указващи за незаконна дейност.
Страните-членки следва да се погрижат провайдерите на услуги да не бъдат подвеждани под отговорност за съдържанието на Интернет, когато тяхната функция, както е дефинирана в националния закон, се свежда до пренасяне на информация или осигуряване на достъп до Интернет.
В случаите, когато функциите на провайдерите на услуги са по-широки и те съхраняват съдържание, произхождащо от други, страните-членки могат да ги държат съвместно отговорни, ако не действат експедитивно за свалянето или деактивирането на достъпа до информация или услуги, веднага щом научат, както е дефинирано в националния закон, за незаконния характер, в случай на иск за щети, на факти или обстоятелства, разкриващи незаконността на дейността или информацията.
При дефиниране съгласно националния закон на задълженията на провайдерите на услуги, както са посочени в предходния параграф, трябва да се обърне необходимото внимание на зачитането на свободата на изразяване на онези, които първи са предоставили информацията, както и на съответното право на потребителите да получат информацията.
Във всички случаи горепосочените ограничения на отговорността не би трябвало да се отразяват на възможността за налагане на възбрани, когато от провайдерите на услуги бъде поискано да прекратят или предотвратят до възможната степен някакво нарушение на закона."
Забележете, че този принцип е веднага преди другия, номер 7:
"За да бъде осигурена защита срещу наблюдаване в мрежата и за да се стимулира свободното изразяване на информация и идеи, страните-членки би трябвало да зачитат волята на потребителите на Интернет да не бъде разкрита тяхната самоличност. Това не възпрепятства страните-членки да предприемат мерки и да си сътрудничат с оглед да проследят онези, които са отговорни за криминални действия, съгласно националното право, Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи и други международни спогодби в областта на правосъдието и полицията."
|
Re: Иска ви се, ама... [re: 3дpaв paзyм]
