Тези разсъждения не променят закона. Управителят (човекът, а не юридическото лице естествено) на фирмата по смисъла на закона е помагач на този, който извършва престъплението. Такъв е защото знае за възможността за извършването му и не прави нищо, за да го предотврати. Нещо повече - той знае и за наличието на вече извършващи се престъпления, но не ги прекратява - примерно в безплатния сървър на free.xxxxxx.bg има MP3-ка на някаква песен, която всеки може да си изтегли безплатно. Ако управителят на фирмата знае за това, знае че някой е извършил престъпление, и не вземе мерки да го преустанови, той става помагач. А ясно е, че управителят знае за всички, или за почти всички, безобразия, ставащи при него.
Това е законът и именно тук е тънката разлика. Щом знаеш и не правиш нищо, ти вече си помагач.
Това би било така и при производителя на взривове и карабини, който по принцип няма право да продава продукцията си на всеки. Т.е. той е длъжен да следи и проверява клиентите си. Допълнително в този пример, и в другите след него, се пропуска отчитането на основния момент - собствеността. Спринцовката, след като е купена, тя вече е собственост на наркомана. И той носи пълната отговорност за това как тя ще се ползва. Никой друг освен него няма права върху нея. Ако наркоманът допусне чрез нея да се извърши престъпление, той си носи отговорност. Не е освободен от нея. Фактът, че законът трудно наказва подобно престъпление не значи, че то не е престъпление. При Интернет доставчика обаче наказанието не е толкова трудно. При безплатния хостинг ресурсът си е собственост на доставчика на Интернет. И ако се ползва за злонамерени цели, се получава така, че се ползва собственост на някого, с неговото съгласие, за тези цели. Отговорен за ползването на собствеността на търговско дружество е управителят. Именно в тези детайли е тънката разлика между "виновно" и "невиновно" поведение. И те разделят престъпника от редовния гражданин. Иначе ако я нямаше тази разлика, всяко едно престъпление можеше да бъде оправдано, защото винаги може да се намери някакво разделение между този който го извършва и обстоятелствата при които става. Примерно аз знам, че ако дам своя пистолет на някого, той ще застреля лицето Х, защото го мрази от дъното на душата си. Но понеже стрелецът ще е друг, аз няма ли да нося отговорност, ако все пак дам пистолета? Ще нося разбира се. По същия начин е и с безплатния хостинг - доставчикът знае, че той може да се ползва злонамерено и е длъжен да вземе мерки това да не става. Ако не знае, е длъжен да вземе мерки, веднага щом научи. Но не може да пледира за пълно освобождаване от отговорност. Защото тогава кой ще носи отговорността за случващото се с неговата собственост? И защо аз с пистолета ще съм съотговорен в моя случай, а той със сървъра си няма да е съотговорен? Правото не допуска подобни компромиси и разлики в тълкуванията, с отделни редки изключения. Затова няма никакъв шанс ръководителите на Интернет доставчиците да бъдат освободени от отговорност за чуждото съдържание, когато те знаят за него. Единственото възможно освобождение е ако сътрудничат срещу него.
Има обаче и още нещо - проблемът изобщо не е в третите злонамерени лица, които пълнят сървърите с незаконно съдържание. Качването на един филм от 700 МВ може да отнеме часове в най-добрия случай на външно лице. А той, плюс още 100 такива филма, се трият за секунди. Т.е. проблемът е лесно решим и не е в "колосалните" усилия, които трябвало да полагат доставчиците, за да прочистват съдържанието. Всъщност истината е, че това съдържание се поставя там основно от самите доставчици, за да привличат клиенти като абонати на Интернет-а си. И на тези доставчици им е необходимо освобождаване от отговорност и прехвърлянето и към някакви анонимни извършители, които не съществуват реално. Така хем съдържанието ще си стои, хем никой няма да бъде наказан. Но този проблем е добре известен и няма да бъде позволено да продължи дълго.
Това първо съдебно решение, което в мотивите си, признава че Вени Марковски като управител на Бол.бг е поддържал разпространението на детска порнография, е начало на създаване на съдебна практика в тази област. И това начало би трябвало да даде знак на всички накъде общо взето ще върви самата съдебна практика. Защото няма никакви основания някой друг съдия да реши нещо друго, нито има основания да се очаква, че законодателят ще внесе значими изменения в закона.