Да.Воон Корпорациите, е холандското определение за вид инвиститорски корпорации, които държат цели квартали и отдават апартаменти под наем на холандци, и на постоянно живеещи граждани в страната. Отделно има общински жилища, които се отдават под наем при определени изисквания към наемателите.Към днешна дата собствеността в Холандия е към 46%, всички останали живеят под наем.Листата на чакащи за жилище / както самите холандци наричат "дълъг от тук до Токио"/ е препълен и тези, които не искат да висят на опашката, си закупуват имот. Има и свободен пазар, но той е изключително скъп и предназначен най-вече за чужденци с пари и добри доходи. Има и друг, доста по-мизерен, който се държи от турски гастарбайтери, които са успели да закупят къщи и да дават самостоятелни стаи в тях.Тъй като е дълго за обясняване с подробности, се получава един много интересен парадокс: тези, които не плащат наем на корпорациите, плащат наем на банките. Ако си закупил имот тук,вероятността да го изплатиш и да станеш негов горд собственик е минимална/ най-често използваната от купувачите е "спаар ипотека", в превод означава спестовна ипотека/ след 10-20 години го продаваш и тогава получаваш от банката някаква сума в зависимост от вноските, които си правил през годините.

Разбира се, много лаически го обяснявам, най-вече да внеса яснота, какъв точно смисъл влагам в изричението:
"След десет години и особенно след тази кървава криза, банките ще са основните продавачи на имоти, а агенциите основно ще обслужват банките"

Какво точно имам предвид. До сега, и в момента, в България , основните продавачи бяха и може би все още са, собственици, чиито имоти нямаха / в момента може и да се продават повече с / ипотека.
Така, че взаимоотношенята между продавачи и брокери на недвижми имоти бяха /може и все още да са / изграждани между две страни-продавач и брокер, съответно купувач /с кеш / и брокер, или три: купувач-банка-брокер, ако имотът трябваше да се закупува с кредит.

При този бум, който достигна пиковия си момент, време-когато банките изживяха своята детска възраст в отпускането на кредити, вече заглъхна,кранчето пресъхна и българските банки поеха към по зрелия си период в кредитирането.

След десет години, разсъждавам логично, в по-голямата си част продавачите ще са с ипотикирани имоти и практически не притежващи самоувереността на собственика от началото на 2001, който можеше да си разиграва коня, как му се прииска, защото се е появил фактора../този тъй хубав израз/ "висяща ипотека "

Смятам, че е едно да си продавач "без" и друго "със" висяща ипотека, съвсем трето купувач с "кеш " в джоба, и да "кихнеш" сумата на куп, съвсем четвърто да доказваш с верни и конкретни факти, как "ще "кихаш" в продължение на години.

Дори и брокерите предпочитат хората с кеш пара, за да не им се налага да чакат "решението на банката по отпускане на кредита "

Още повече, че банките може "да приложат кратно по стриктни правила относно обслужването на ипотеките, да бъдат по безкомпромисни," както сам пишеш.

А след "кървавата криза " банките може и да са "набалбукани" с апартаменти - мил спомен от детските им години. Ако пък и това се случи, то е логично да измислят начини за продажба.Това ще промени начина на работа при настоящите агенции, брокерите трябва да работят повече с продавачи, които имат "висяща ипотека и купувачи, които да са подходящи за отпускане на ипотечен кредит. Кеша ще стане инцидентен при закупуване. Банките ще са движищия фактор при продажбите на имотите- в крайна сметка, който плаща, той поръчва музиката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите