-Те могат да напуснат, ако искат-възрази му Хари.-Доби го направи преди две години, когато напусна къщата на Малфой, за да ме предупреди. След това се самонаказа, но го направи.
Сириус се обърка за момент, след което каза:
-Ще го потърся по-късно.Предполагам, че се е сврял някъде под стълбите и си изплаква очите около вехториите на майка ми или нещо такова. Разбира се, можеше да е умрял в долапа под дрипите, но не възлагам големи надежди на това.
Фред, Джордж и Рон се разсмяха, Хърмаяни го изгледа укорително.
След като изядоха коледния си обяд, те отидоха да посетят в болницата господин Уизли, придружавани от Лудоокия и Лупин. Мъндънгус се появи тъкмо за пудинга, беше “заел” кола от някакъв оказион, тъй като по празниците метрото не вървеше. Колата, за която Хари се съмняваше, че е взета със съгласието на собственика, беше разширена със заклинание както стария Форд Англия на семейство Уизли. Отвън изглеждаща напълно нормално, вътре тя можеше да поберете удобно десет човека заедно с Мъндънгус на мястото на шофьора. Госпожа Уизли се притесни преди да влезе вътре-Хари знаеше нейното неодобрение към Мъндънгус, което се смесваше с неохотата й да пътува без магия-но най-после, студът навън и триумфалните смехове на нейните деца я убедиха и тя седна в добро настроение между Фред и Бил.
Пътуването до Свети Мънго мина доста бързо, тъй като трафикът по улиците беше много слаб. Малко на брой вещици и магьосници се шляеха по опустялата улица, за да посетят болницата. Хари и останалите слязоха от колата и Мъндънгус паркира на ъгъла, за да ги чака. Те преминаха през прозореца, където стоеше грозният манекен с найлоновата престилка един по един.
Рецепцията и приемната имаха празничен вид: кристалните топки, които осветяваха Свети Мънго бяха уголемени и оцветени в червено и златно, имаше разнообразни светещи дрънкулки, около всяка врата лампички, които светеха, докато коледни елхи бяха украсени и сложени на всеки ъгъл, всяка от тях имаше на върха голяма златна звезда. Беше много по-малко населено, отколкото миналия път, когато Хари премина половината стая, той видя, че e наблюдаван от вещица с satsuma jammed up в лявата си ноздра.
-Семейно посещение, а?-усмихна им се русата вещица зад бюрото.-Вие сте третите, които идват днес...Унищожаване на проклятия, четвърти етаж.
Те намериха господин Уизли седнал на леглото си с останките от своята пуйка за обед и с овчедушно ухилено изражение на лицето си.
-Всичко наред ли е, Артър?-попита госпожа Уизли, когато всички го поздравиха и му дадоха подаръците си.
-Да, да-отвърна малко пресилено сърдечно господин Уизли.-Вие...ъъъ...видяхте ли се с лечителя Сметуик?
-Не-каза подозрително госпожа Уизли.-Защо?
-Нищо, нищо-каза бързо господин Уизли и започна да разопакова подаръците си.-Е, всички ли имахте хубав ден? Какво получихте за Коледа? О, Хари, това е направо чудесно! -Той току-що беше отворил подаръка на Хари: медни жици и отверка.
Госпожа Уизли очевидно не изглеждаше доволна от отговора на господин Уизли. След като съпругът й се извърна, за да стисне ръката на Хари, тя посочи към превръзките под нощната му дреха.
-Артър, -каза тя с плющящ глас,-сменили са превръзките ти. Защо са сменили превръзките ти един ден по-рано, Артър? Не трябваше да го правят преди утре.
-Какво?-каза доста стреснато господин Уизли и притисна чаршафите към гърдите си.-Не, не...няма нищо...аз...
Сякаш се смали под проницателния поглед на госпожа Уизли.
Be!
|