-Но недостатъкът е изписан по лика ти, млади господарю...
-Това са лунички!-каза бясно Рон-Сега се върни на собствената си картина и ме остави на мира!
Той се обърна към другите, които имаха каменни лица.
-Кой етаж е това?
-Мисля, че е петият-каза Хърмаяни.
-Не, четвъртият е-каза Хари.-Още един.
Но когато стъпи на земята ,той се намери внезапно спрял пред малко прозорче, пред двойните врати , които бяха началото на коридора с надпис “Унищожаване на проклятия”. Видяха човек с притиснат срещу стъклото нос. Имаше руса къдрава коса , яркосини очи и широка усмивка, която разкриваше ослепително бели зъби.
-Дявол да го вземе!-каза Рон, като погледна човека.
-О, Боже мой!-възкликна останала без дъх Хърмаяни.-Професор Локхарт!
Бившият им преподавател по защита срещу Черните изкуства отвори вратите и мина покрай тях, носеше дълга лилава роба.
-Ах, здравейте!-каза той.-Сигурно искате автограф от мен, нали?
-Не се е променил, нали?-промърмори Хари на Джини, която се ухили.
-Ъъ...как сте, Професоре?-попита Рон с леко гузна нотка в гласа си. Счупената пръчка на Рон беше тази, която беше увредила паметта на професор Локхарт толкова лошо, че беше закаран в Свети Мънго, споменът, че Локхарт се беше опитал да унищожи паметта на Хари и Рон, накара симпатията на Хари да избледнее.
-Много съм добре, благодаря ви!-каза Локхарт, като извади от джоба си смачкано перо.-Колко автографа бихте желали? Както знаете, обичам да раздавам автографи.
-Ъъъъ...не бихме искали за момента, благодаря-каза Рон, като повдигна вежди към Хари, който попита:
-Професоре, защо се скитате по коридорите? Не трябва ли да бъдете в отделението?
Усмивката бавно замръзна по лицето на Локхардт. За няколко минути той се втренчи в Хари, след което попита:
-Срещали ли сме се?
-Ъъъ...да, срещали сме се...-каза Хари.-Вие ни преподавахте в Хогуортс, помните ли?
-Преподавал съм?-повтори объркано Локхарт.-Аз? Така ли?
И тогава усмивката отново се върна на лицето му толкова бързо, че беше обезпокояващо.
-Предполагам , съм ви казал всичко, което знам, да? Добре, какво ще кажете за автографите? Мога да ви дам около дузина, за да ги раздадете на малките си приятели и никой няма да остане разочарован...
Но тогава от една врата в близкия коридор се показа глава и един глас каза:
-Гилдрой, ти немирно момче, къде се скиташ?
Майчински-изглеждаща Лечителка,носеща на косата си сърмен венец забърза по коридора, като се усмихна на Хари и на другите.
-О, Гилдрой, ти имаш посетители! Колко хубаво е , а още повече е и Коледа! Знаете ли, той никога няма посетители, бедното агънце, и не знам защо, той е такова сладурче, нали?
-Раздаваме автографи!-каза Гилдрой на лечителката с още една ослепителна усмивка.-Те искат много, не приемат не за отговор! Само се надявам, че имам достатъчно снимки!
Другото-утре.
Be!
|