Всички други прекараха сутринта в поставяне на коледната украса.Хари не помнеше да е виждал Сириус в по-добро настроение; той през цялото време пееше, видимо доволен, че ще си има компания за Коледа. Хари можеше да чуе как гласът му отекваше през етажа на хладната галерия , където той седеше сам, гледаше небето през прозореца и падащия сняг, като през цялото време изпитваше свирепо задоволство от това, че по този начин дава възможност на другите да разговарят за него. Когато чу госпожа Уизли да го вика за обяд, не й обърна внимание.
Около шест часа вечерта звънецът на входната врата иззвъня и госпожа Блек започна отново да пищи. Вероятно беше дошъл Мъндънгус или някой друг член на Ордена, Хари просто се намести по-удобно срещу стената на стаята на Бъкбийк , където се криеше, опитвайки се да пренебрегне ,че е гладен като хипогриф за умрели плъхове. Изпита лек шок, когато някой отвори силно вратата няколко минути по-късно.
-Знам, че си тук-каза гласът на Хърмаяни.-Би ли се показал, моля те? Искам да говоря с теб.
-Какво правиш ти тук?-попита я Хари, като отвори вратата.-Мислех, че си на ски с родителите си.
-Да ти кажа честно, ските не са любимото ми занимание-каза Хърмаяни.-Затова дойдох тук за Коледа.- В косата й имаше сняг, а лицето й беше зачервено от студ. –Но не казвай на Рон. Казах му, че да се кара ски е чудесно, тъй като той се смееше много.Мама и татко бяха разочаровани , но им казах, че всеки който се готви за изпитите си сериозно, е останал в Хогуортс да учи. Те разбраха, тъй като искат да се представя добре. Така или иначе-каза тя бързо,-хайде да отидем в спалнята ти. Майката на Рон е запалила там огън и е донесла сандвичи.
Хари я последва на втория етаж. Когато влезе в спалнята, беше много изненадан да види Рон и Джини да го очакват, седнали на леглото на Рон.
-Пристигнах със среднощния автобус-каза Хърмаяни, като си сваляше дрехата преди Хари да има време да заговори.-Първо Дъмбълдор ми каза какво се е случило тази сутрин, но исках срокът да завърши официално преди да тръгна. Умбридж е направо бясна, че сте се измъкнали под носа й, дори и когато Дъмбълдор й каза ,че господин Уизли е в Свети Мънго и ви е дал разрешение да го посетите.
Тя седна до Джини и двете момичета и Рон погледнаха Хари.
-Как си?-попита го Хърмаяни.
-Добре-отговори кратко Хари.
-О, Хари, не лъжи-каза тя нетърпеливо.-Рон и Джини казаха, че се криеш от всички от момента, в който сте се върнали от Свети Мънго.
-Така ли казаха?-попита Хари, като гледаше Рон и Джини. Рон гледаше към обувките си, но Джини изглеждаше невъзмутима.
-Да, правиш го!-каза тя.-И не гледаш към никого от нас!
-Вие сте тези, които не искате да ме гледате-каза ядосано Хари.
-Как да го правят, когато се криеш ?-попита Хърмаяни, крайчетата на устните й потрепнаха.
-Много остроумно-изръмжа Хари и се обърна.
-О, престани да си мислиш, че ние не разбираме-каза остро Хърмаяни.-Виж какво ,останалите ми казаха какво сте подслушали миналата нощ с Разширените Уши.
-Е?-озъби се Хари, ръцете му се свиха в джобовете и се загледа в падащия отвън сняг.-Всички си поговорихте за мен, нали? Така си и знаех.
-Искахме да говорим с теб, Хари –каза Джини, -но след като се криеш, откакто сме се върнали...
-Не исках никой от вас да разговаря с мен-каза Хари с нарастващо раздразнение.
-Което е доста глупаво от твоя страна-сопна се Джини.- Аз също бях овладяна от Ти-Знаеш-Кой и мога да ти кажа какво е чувството.
Думите й го жегнаха и той се обърна.
-Бях забравил-каза той.
-Блазе ти-отвърна хладно Джини.
-Съжалявам...-каза Хари и наистина го мислеше.-Е...е, какво мислиш? Аз съм овладян, после?
-Добре, можеш ли да си спомниш всичко, което си правил?-попита Джини.-Има ли големи празни периоди, когато не знаеш какво се е случило?
Хари се замисли.
-Не-каза той.
-Тогава Ти-Знаеш-Кой не те е овладявал-каза Джини просто.-Когато го направи с мен, не можех да си спомня какво съм правила ,губеха ми се цели часове. Откривах, че съм някъде и не знаех какво правя там.
Хари трудно можеше да й повярва, все още сърцето му надделяваше над разума.
-Сънят, който имах за баща ви и за змията, мисля...
-Хари, ти и преди си имал тези сънища-каза Хърмаяни.-Имаше видения за това, което прави Волдемор миналата година.
-Това беше различно-поклати глава Хари.-Бях вътре в тази змия...беше сякаш аз съм змията...а ако по някакъв начин Волдемор ме е изпратил в Лондон?
-Някой ден-Хърмаяни звучеше вбесено, -ще прочетеш най-после Историята на Хогуортс и може би това ще ти напомни, че не можеш да се магипортираш в Хогуортс. Дори Волдемор не може да те накара да напуснеш спалнята си, Хари.
-Не си напускал леглото си, човече-каза Рон.-Видях те как се мяташ в съня си минута преди да те разбудим.
Хари започна да размишлява, крачейки из стаята. Това, което всички те казваха беше не само успокояващо, пораждаше чувство...без да мисли, той си взе сандвич от чинията на леглото и гладно го погълна.
В края на краищата не аз съм оръжието, мислеше си.Сърцето му се изпълни с щастие и облегчение.
Сириус мина покрай тяхната врата и влезе в стаята на Бъкбийк, като пееше с пълно гърло:” Бог да ви благослови, Весели Хипогрифи”.

*

Be!