-Какво би трябвало да е това?-попита Фред, докато гледаше картината на Доби.-Изглежда като гибон с две черни очи.
-Това е Хари!-отговори Джордж, като посочи гърба на картината.-Пише го отзад.
-Доста си прилича-ухили се Фред. Хари запрати по него дневника си за домашни работи, който удари стената отсреща и падна на пода, след което каза щастливо:” : 'If you've dotted the "i"s and crossed the "t"s , тогава можеш да правиш каквото си искаш, моля!
Те станаха и се облякоха. Можеха да чуят как останалите обитатели на къщата си пожелават взаимно “Весела Коледа”. Когато слизаха по стълбите, срещнаха Хърмаяни.
-Благодаря ти за книгата, Хари!-каза щастливо тя.-От години търсех Новата теория за нумерологията. И този парфюм е наистина необикновен, Рон.
-Няма проблем-каза Рон.-За кого е това ?-добави той, като кимна към опакования подарък, който тя носеше.
-Крийчър-каза весело Хърмаяни.
-Дано не са дрехи!-предупреди я Рон.-Знаеш какво каза Сириус: Крийчър знае твърде много, за да бъде освободен.
-Не е дреха-отговори Хърмаяни.- Бих му дала нещо повече от парцали, които да носи. Не, това е четка за почистване на прах, ще може да освежи спалнята си.
-Каква спалня?-попита Хари, като понижи гласа си до шепот, тъй като минаваха покрай портрета на майката на Сириус.
-Е, Сириус каза,че не е толкова спалня, по-скоро нещо като...-каза Хърмаяни.-Основно той спи под долапа в кухнята.
Когато пристигнаха в кухнята, завариха там само госпожа Уизли. Тя стоеше пред печката и звучеше, сякаш е хванала настинка, когато им пожела “Весела Коледа” и всички се спогледаха.
-Значи това е спалнята на Крийчър?-каза Рон, като посочи към мръсната врата в ъгъла,водеща към килерчето за провизии. Хари никога не я беше виждал отворена.
-Да-отговори Хърмаяни, сега звучеше малко нервно.-Ъъъ...по-добре е да почукаме.
Рон почука на вратата, но не последва отговор.
-Сигурно се промъква някъде по стълбите-каза той и без повече предисловия, отвори вратата.-Уфф!
Хари надникна вътре. По-голямата част от килера беше заета от много голям и старомоден казан, но Крийчър си беше направил нещо като гнездо. Купчина парцали и вонящи стари одеяла бяха сложени на пода, явно Крийчър спеше върху тях. Килерът беше потънал в прах и мръсотия. В близкия ъгъл Хари видя предмети и монети,които Крийчър беше отмъкнал от чистенето през лятото на къщата. Сред тях бяха и семейните снимки в потъмнели стари рамки, които Сириус беше изхвърлил. Стъклата им трябваше да бъдат избърсани, но все още от тях черно-белите хора намигаха и се мърдаха , включително-той усети спазъм в стомаха си-тъмнокосата жена, която бе видял в мислоема на Дъмбълдор, Белатрикс Лестрейндж. Изглежда това беше любимата снимка на Крийчър, защото той я беше отделил от другите и беше почистил грижливо стъклото със Spellotape.
-Мисля, че просто ще оставя подаръка му тук-каза Хърмаяни, като остави пакета върху купчината парцали и одеяла и затвори внимателно вратата-Когато се върне ,ще си го намери.
-Като се замисля за това,-каза Сириус, като взе от килера със запасите една голяма пуйка,-някой от вас да е виждал Крийчър?
-Не съм го виждал от нощта на пристигането ни-каза Хари.-Ти му каза да напусне кухнята.
-Да...-каза Сириус, като се намръщи.-Знаеш ли, и аз май не съм го виждал оттогава...трябва да се крие някъде на стълбището.
-Не може да си е тръгнал, нали?-попита Хари.-Искам да кажа, че когато му каза “вън”, не си е помислил, че го гониш от къщата?
-Не, не, домашните духчета не могат да напуснат, докато не им дадеш дреха. Те са обвързани с къщата на техните господари-каза Сириус.

Be!