-Знаеш ли, -каза Файнеас Нигелус дори по-високо от Хари,- това е причината, заради която с нежелание станах учител. Младите хора са толкова убедени, че винаги и за всичко са прави! Не ти ли е хрумвало , горкичкият ми фукльо, че това е прекрасно обяснение защо директорът на Хогуортс не споделя всеки детайл от плановете си с теб? Не си ли се замислял, че е достатъчно да следваш заповедите на Дъмбълдор и това досега никога не ти е навличало беда? Не. Не, като всички млади хора, си мислиш, че с всичко можеш да се справиш сам, само ти мислиш и чувстваш, само ти се намираш в опасност, ти и само ти си единственият, който си достатъчно умен да предвидиш плановете на Черния Лорд...
-Значи той планира да направи нещо с мен, така ли?-попита Хари.
-Казах ли това?-попита Файнеас Нигелус, лениво изучавайки копринените си ръкавици. –Сега, ако ме извиниш, имам да върша по-важни неща от това да слушам юношески терзания...приятен ден.
И той отиде на края на рамката и се изгуби от поглед.
-Чудесно, върви си тогава!-извика Хари към празната рамка.-И кажи на Дъмбълдор, че му благодаря за нищото!
Празното платно остана мълчаливо. Хари довлачи багажа си обратно на леглото, захлупи се с лице в чаршафите и затвори очи, тялото му тежеше и го болеше.
Чувстваше се, сякаш беше изминал мили и мили...преди по-малко от 24 часа му изглеждаше невъзможно Чо Чанг да се приближи до него под mistletoe...беше толкова уморен...страхуваше се да заспи...не знаеше колко още може да се бори срещу съня...Дъмбълдор му беше казал да остане...това значеше, че може да си позволи да заспи...но се страхуваше...ами ако отново нещо се случи?
Той потъваше в сенките...
В главата му беше нещо като филм, който чакаше началото си. Вървеше по безлюден коридор близо до лакирана черна врата, мина покрай червени каменни стени, факли и отворена врата, водеща до стълбище вляво.
Той стигна до черната врата, но не можеше да я отвори...втренчи се в нея отчаяно...вътре имаше нещо, което той желаеше с цялото си същество...наградата, изпълваща мечтите му...само белегът да спре да го боли...и той ще може да мисли ясно...
-Хари- дочу някъде от далечината гласа на Рон,- мама казва, че вечерята е готова, но ако предпочиташ да останеш в леглото, ще ти запази нещо.
Хари отвори очи, но Рон вече беше излязъл от стаята.
Той не иска да остане насаме с мен, мислеше Хари. Не и след като чу какво каза Муди.
Той предположи, че никой от тях повече не искаше да е около него, след като знаеха какво има вътре в него.
Нямаше да слезе за вечеря, не искаше да им натрапва компанията си. Той се обърна на другата страна и заспа отново. Събуди се много по-късно, в ранните часове на сутринта , вътрешностите му куркаха от глад и Рон хъркаше на другото легло. Обходи с поглед стаята и видя тъмните контури на Файнеас Нигелус отново върху портрета му и Хари си помисли, че вероятно Файнеас Нигелус е изпратен от Дъмбълдор да наблюдава Хари да не нападне още някого.
Чувството, че е осквернен се засили. Половината от него искаше да не беше се подчинил на Дъмбълдор...ако отсега нататък това щеше да е животът му на Грималд Плейс, щеше да се чувства по-добре на Привит Драйв.
*
Be!
|