|
Доби, понеже постоянно ми връща писмата ми към теб я пускам тук..
Редактирай я там, където смяташ, че е нужно...
Глава 16
В “Главата на Свинята”
Хърмаяни не спомена пред Хари за даването на уроци по Защита срещу Черните изкуства цели две седмици след предложението й. Задържанията на Хари след часовете с Умбридж бяха напълно свършили (той се колебаеше дали някого думите, гравирани на ръката му щяха да изчезнат напълно); Рон беше имал още две тренировки по Куидич, но не беше и споменал за тях; и тримата се справяха със заклинанието за Изчезването на мишките им по Трансфигурация (в действителност Хърмаяни напредваше и с изчезването на котенца точно когато, часът свърши отново. Беше бурна нощ в края на Септември и тримата стояха в библиотеката, търсейки части за отвара при Снейп.
“Чудех се” – каза изведнъж Хърмаяни – “дали си размислил за Защитата по Черни изкуства, Хари? “
“Разбира се, че да” – отвърна сърдито той – “не мога да го забравя, с тази вещица, която ни преподава”
“Имах в предвид идеята, която аз и Рон имахме” - Рон й хвърли разтревожен, заплашителен поглед. Тя му се намръщи – “О.. добре.. идеята, която аз имах- за това да ни обучаваш”
Хари не отговори веднага. Той се преструваше, че чете внимателно страница за Азиатски противоотрови, защото не искаше да каже, това което си мислеше.
Беше се чудил много по въпроса през последните две седмици. Понякога звучеше като откачена идея, точно като през вечерта, когато Хърмаяни я предложи, но от друга страна, той се чудеше за много от заклинанията, който му бяха помогнали най-много с различните си срещи с Тъмни същества и Смъртножадни. В действителност, подсъзнателно, той заплануваше уроци...
“Ами..” – каза бавно той, когато вече не можеше да се преструва, че търсенето на Азиатски противоотрови е интересно, - “да.. мислих малко по този въпрос.. “
“И?” – каза с нетърпение Хърмаяни.
“Не знам” – отвърна Хари, поглеждайки към Рон.
“Отначалото мислех, че е добра идея” – каза Рон, който изглеждаше по-запален да се включи в разговора, сега, когато беше сигурен, че Хари няма да започне да крещи отново.
Хари се чувстваше неудобно.
“Чу ме за онова, което ти казах, че човек не трябва да претоварва късмета си..” –каза той.
“Да, Хари” – каза тихо Хърмаяни – “но няма смисъл да се преструваш,че не си добър в Защитата по черните изкуства, защото СИ. Миналата година, ти беше единствения човек, който успя да отхвърли напълно проклятието Империус, можеш да произведеш Патронус, можеш да правиш неща, който дори и по-възрастни магьосници не могат, Виктор винаги казваше – “
Рон толкова бързо се обърна, за да я погледне, че за малко не си счупи врата. Разтривайки го, той каза : “Така ли? И какво каза Вики? “
“О, не” – каза отегчено Хърмаяни – “Той каза, че Хари знае как да прави нещата, дори без да иска, а Виктор все пак е последна година в Дурмщранг. “
Рон гледаше подозрително към Хърмаяни
“Не поддържаш още връзка с него, нали? “
“Дори и да го правя, какво от това? “ – каза хладно Хърмаяни, като лицето й леко порозовя – “Мога да си пиша с някого, ако – “
“Той не искаше само да си пише с теб” – каза Рон укорително.
Хърмаяни завъртя главата си ядосано и, игнорирайки Рон, който продължаваше да я гледа, се обърна към Хари : “Е, какво мислиш? Ще ни обучаваш ли? “
“Но само теб и Рон, става ли? “
“Е” – каза Хърмаяни леко загрижена – “Е.. моля те, Хари, не отбягвай истината… но наистина мисля, че трябва да обучаваш всеки, който иска да се научи. В смисъл, говоря да защитаваме себе си против В-Волдемор . О,не бъди патетичен, Рон. Няма да е честно, ако не предоставим възможност и на други хора.”
Хари го обмисли за момент, след което каза : “Да, но се съмнявам, че някой освен вас двамата ще иска да е обучаван от мен. Нали помните, че съм побъркан ? “
“Е, мисля, че ще си изненадан, колко много хора биха били заинтригувани да чуят, това което искаш да кажеш “ – каза сериозно Хърмаяни – “Виж” – наведе се тя към него, а и Рон, който все още я гледаше с гримаса на лицето, се наведе, за да чуе – “сещаш се за първия уикенд през Октомври, уикенда в Хогсмийд? Какво смяташ, да кажем ли на всеки, който иска да се срещне с нас да дойде в селото и да поговорим?”
“Защо трябва да го правим извън училище?” – каза Рон.
“Защото” – отвърна Хърмаяни, връщайки се към чертежа на Хапещото Китайско Зеле, което прерисуваше –“Смятам, че Умбридж няма да е много весела, ако разбере с какво сме се подхванали”
*
Хари очакваше с нетърпение обиколката в Хогсмийд, но имаше само едно нещо, което го притесняваше - Сириус не се беше обаждал, откакто се бе появил в огъня през онази Септемврийска нощ; Хари знаеше, че го ядосаха, след като му казаха, че не искат да идва – но пък все още се притесняваше, че Сириус може да привлече внимание към себе си. Какво щяха да правят, ако голямото черно куче беше дошло в Хогсмийд точно под носа на Драко Малфой ?
“Е, не можеш да го обвиняваш за желанието му да излезе навън “ – каза Рон, след като Хари сподели страховете си с него и Хърмаяни – “В смисъл.. той е беглец вече от почти две години, все пак, но пък поне е бил свободен, нали? А сега просто е затворен през цялото време с онзи противен елф.”
Хърмаяни се намръщи на Рон, но не обърна внимание на обидата към Крийчър.
“Проблемът е “ – каза тя на Хари - “ докато В-Волдемор – О, Господи, Рон – се разкрие, Сириус ще трябва да остане скрит, нали? В смисъл.. глупавото Министерство няма да осъзнае, че Сириус е невинен, докато не осъзнаят, че Дъмбълдор е казвал истина за него през цялото време. И веднъж глупаците започнат ли да хващат истински Смъртножадни отново, ще бъде очевидно, че Сириус не е един от тях. … Все пак той няма белег, нали...”
“Не смятам, че той би бил толкова глупав, че да направи това неочаквано”- каза ободрително Рон – “Дъмбълдор ще се вбеси, ако го направи, а все пак Сириус слуша Дъмбълдор, дори и да не му се иска. “
Хари изглеждаше още притеснен, затова Хърмаяни му каза : “Слушай , Рон и аз споменахме на няколко човека, които смятаме, че ще искат да научат някои неща по Защита срещу черните изкуства, и има няколко които изглеждат заинтригувани. Казахме им да се срещнем в Хогсмийд. “
“Да..” – каза смътно Хари, мислейки още за Сириус.
“Не се притеснявай, Хари” – каза тихо Хърмаяни – “ Имаш си достатъчно проблеми и без Сириус....”
Тя беше права, разбира се, той едва се справяше с домашното си, макар, че вече беше доста по-добре, след като вече не прекарваше цялата вечер в наказание с Умбридж. Рон дори беше по-изостанал и от Хари с домашното си, защото освен, че двамата имаха тренировки по Куидич през седмицата, той трябваше и да се занимава със задълженията си на префект. За разлика от тях, Хърмаяни, която беше взела дори повече предмети от тях, не само, че успяваше да напише домашните си, ами и намираше време да плете повече дрехи за елфове. Хари трябваше да признае, че тя се справя все по-добре; сега беше почти възможно да се различи кое е шапка и кое е чорап.
Сутринта, преди посещението в Хогсмийд, беше светла, но ветровита. След закуската, те се наредиха на опашката пред Филч, отбелязващ имената им в дългия списък с ученици, които имат разрешение от своите родители или настойници за посещение в селото. С лека болка, Хари се сети, че ако не беше Сириус, той никога нямаше да може да отиде.
Когато Хари достигна до Филч, пазачът душеше силно, сякаш опитвайки се да усети някаква миризма, която да излиза от Хари. След като не усети нищо, той кимна ядосано глава и Хари продължи напред, излизайки на стълбите в студената сутрин.
“Ъ-ъ.. защо Филч те душеше? “ – попита Рон, докато той Хари и Хърмаяни бързаха по пътя към портите.
“Предполагам, че проверяваше за миризма от Торови бомбички “ – каза Хари с тих смях – “Забравих да ви кажа...”
И той разправи историята с изпращането на писмото към Сириус и яростта на Филч, след като не е могъл да види писмото. За негова изненада, Хърмаяни намери историята за много по-интересна, отколкото му се струваше.
“Той бил казал, че някой му е намекнал, че ти си изпращал заявление за Торови бомбички.. Но кой ли може да му е намекнал?”
“Нямам си на представа” – каза Хари, свивайки рамене – “Може би Малфой, който е смятал, че може да е смешно “
Те минаха покрай високата каменни колони, на върха, на който имаше крилати глигани и завиха на ляво по пътя към селото; вятърът блъскаше косите към очите им.
“Малфой?” – каза скептично Хърмаяни – “да.. може би.. “
И тя потъна в мислите си докато стигнаха предградията на селото.
“А сега къде отиваме? “ – попита Хари. – “В “Трите метли” ?”
“О не” –каза Хърмаяни, излизайки от замислеността си. – “Винаги е препълнено и много шумно. Казах на другите да ни чакат в “Главата на Свинята” – една от кръчмите, която не е на главния път. Учениците не ходят обикновено там, пък и не смятам, че ще бъдем подслушвани. “
Те вървяха по главната улица, подминаха Магазина за Шеги на Зонко, където не се изненадаха да видят Фред, Джордж и Лий Джордън, минаха покрай Пощата, от където сови отлитаха през определен период от време, от където завиха по една странична уличка, в края на която имаше малка гостопориемница. Очукана дървена табела , с нарисувана картинка на прост глиган, от който се процежда кръв, върху бялата покривка около него, беше закачена с ръждясала скоба на вратата. Табелата изскърца, след като те приближиха кръчмата. Тримата се поколебаха пред вратата.
“Е, хайде “ – каза леко изнервена Хърмаяни. Хари влезе пръв.
Не беше точно като “Трите Метли” , чийто бар създаваше усещане за топлина и чистота. “Главата на Свинята” се състоеше от една малка, мръсна стая, която миришеше много на кози. Червеникавокафявите прозорци бяха до такак степен покрити с мръсотия, че много малка част от дневната светлина можеше да достигне до стаята, която вместо това беше осветена от свещи в дървени поставки, сложени на масите. В първия момент, подът изглеждаше, направен от пръст, но след като Хари стъпи върху него, момчето осъзна, че има камъни под земята, което означаваше, че мръсотията се е трупала с векове.
Хари се сети, че Хагрид бе споменавал за тази кръчма през първата година. : “Мда.. можеш да намериш мноо забавни хора в “Главата на Свинята”.. – беше казал той, обяснявайки как се беше сдобил с драконовото яйце от някакъв качулат странник. Тогава Хари се чудеше как Хагрид не се е учудил на странника, който е държал лицето си закрито през цялото време на срещата им; сега Хари осъзна, че да държиш лицето си така е нещо като маниер в “Главата на Свинята” . Имаше един човек на бара, чиято глава беше увита в мръсни, сиви превръзки, който, въпреки всичко, продължаваше да поглъща непрестанно, чаша след чаша, някакво димящо, горещо вещество през цепнатина върху устата си; две фигури, завити в качулки седнаха на масата близо до прозореца. Хари може да ги помисли за Диментори, ако не говореха на силен Йокширски акцент, и в затъмнения ъгъл, близо до камината седна вещица с дебел, черен воал, който стигаше до краката й. Те можех да видят само крайчеца на носа й, защото се издаваше леко от воала.
“Не знам за това Хърмаяни “ - промълви Хари, докато те вървяха към бара. Той гледаше подозрително към покритата с воал вещица. – “Помисляла ли си си, че под този воал може да се крие Умбридж?
Хърмаяни хвърли поглед на забулената фигура.
“Умбридж е по-ниска от тази жена” - каза тихо тя – “И все пак, дори и Умбридж да дойде тук, тя не може да направи нищо, за да ни спре, защото, Хари, проверих 2 или 3 пъти училищните правила. Ние не нарушаваме законите на училището. Специално попитах професор Флитуик дали на учениците им е позволено да идват в “Главата на Свинята” и той каза “да” , но все пак той ме посъветва да внимаваме много. Прегледах всичко, свързано с ученически групи, групи за домашна работа, а те са със сигурност позволени. Просто смятам, че не е хубаво да се перчим с това, което смятаме да правим. “
“Не “ – каза Хари – “особено, след като не е група за домашни работи, както планираш, нали?”
Барманът се приближи към тях. Той беше кисел, стар мъж с дълга сива коса и брада.Бе висок и слаб и изглеждаше смътно познат на Хари.
“Какво? “ – изгрухтя той.
“Три бирени шейкове, моля “ – каза Хърмаяни.
Мъжът се наведе под тезгяха и измъкна три много прашни и мръсни бутилки, които тресна върху бара.
“Шест сикли “ – каза той
“Ето, заповядайте” – каза Хари докато подаваше среброто. Очите на бармана се плъзнаха към Хари, спирайки се за част от секундата върху белега му. После се обърна и пусна парите на Хари в много старо дървено чекмедже, което се отвори веднага, за да ги приеме. Тримата се оттеглиха към най-далечната маса от бара и седнаха, оглеждайки се наоколо. Мъжът в тъмно сивите бинтове почука на тезгяха с пръстите си и получи още една чаша с димящото вещество.
“Знаете ли какво? “ – промърмори Рон, гледайки с възторг към бара – “тук можем да поръчаме, каквото си искаме. Обзалагам се, че барманът би ни продал всичко, без да му пука. Винаги съм искал да опитам Горящо Уиски. “
“Ти – си – префект ..” – озъби се Хърмаяни.
“О..” – каза Рон, усмивката му изчезна от лицето – “да.. “
“Та, кой казвате трябва да се срещне с нас? “ – каза Хари, докато махаше ръждясалата капачка на Бирения си шейк, след което отпи голяма глътка.
“Просто няколко човека “ –повтори Хърмаяни, проверявайки часовника си и гледайки загрижено към вратата - “Казах им да бъдат тук по това време, а съм сигурна, че всички знаят къде е – о гледайте, може би са те. “
Вратата на кръчмата се беше отворила. Голям сноп слънчева светлина разцепи стаята на две за момент, след което изчезна, закрита от тълпата от хора, влязла вътре.
Първо дойде Невил с Дийн и Левендър, които бяха следвани от Парвати и Падма Патил с (стомахът на Хари се преобърна) Чо с една от обичайните и подхилкващи се приятелки, след това Луна Ловгуд (която беше толкова замечтана, сякаш е влязла по случайност ), след това Кати Бел, Алисия Спинет и Анджелина Джонсън, Колин и Денис Крийви , Ърни Макмилан, Джъстин Финч-Флечли, Хана Абът, момиче от Хафълпаф с дълга плитка,чието име Хари не знаеше; три момчета от Рейвънклоу, за който Хари беше сигурен, че се казват Антъни Голдщин, Майкъл Корнър и Тери Буут, Джини, следвана близо от мършаво, русо момче с вирнат нос, който Хари смътно разпозна като член от отбора по Куидич на Хафълпаф, Фред и Джордж Уизли с техния приятел Лий Джордан. И тримата носеха големи хартиени торби със стоки от магазинчето на Зонко.
“Няколко човека?” – каза дрезгаво Хари – “Няколко човека?!”
“Е, да, изглежда идеята е доста популярна” – каза щастливо Хърмаяни – “Рон ще можеш ли да издърпаш още няколко стола ?”
Барманът беше замръзнал, докато чистеше една чаша с толкова мръсен парцал, сякаш никога не беше мит. Може би никога не беше виждал кръчмата си толкова пълна.
“Здрасти” – каза Фред, след като стигна до бара и преброи своите приятели. “може ли да ни дадете... 25 Бирени Шейка, моля ?”
Барманът се вгледа в него за миг, след което, захвърляйки мръсния си парцал раздразнително, сякаш беше прекъснат от нещо много важно и започна да подава прашасали бутилки от под бара.
“Наздраве” - каза Фред, подавайки им ги – “Плащайте, защото нямам достатъчно злато за всички“
Хари гледаше вцепенено докато голямата група от хора поемаше шейковете от Фред и тършуваше по чобовете на мантиите си за монети. Той не можеше да си представи как всички тези хора пристигнаха неочаквано и една ужасна мисъл го осени – може би те щяха да искат нещо като реч – Хари се обърна веднага към Хърмаяни.
“Какво си им казала? “ – запита той с тих глас – “Какво очакват? “
“Казах ти, те просто искат да чуят, това, което имаш да кажеш “ – каза успокояващо Хърмаяни; но Хари продължи да я гледа така ядосано, така че тя добави бързо : “не трябва да правиш нищо още, аз ще говоря първа с тях”
“Здрасти, Хари” – каза лъчезарно Невил докато заемаше място срещу него.
Хари се опита да се усмихне в отговор, но не проговори. Устата му беше пресъхнала. Чо му се усмихна и седна от дясната страна на Рон. Нейната приятелка, която имаше къдрава червеникаво руса коса, не се усмихна, а хвърли недоверчив поглед на Хари, което чисто и просто означаваше, че тя не искаше да е тук.
По двама и по трима пристигналите се настаняваха около Хари, Рон и Хърмаяни, някой изглеждащи по-скоро възбудени, други любопитни, Луна Ловгуд се беше втренчила замечтано в пространството. Когато всички бяха заели места, глъчката замря. Всяко око се беше вторачило в Хари.
“Ъ..” – каза Хърмаяни с по-тънък и по-висок глас от обикновено – “Така..ъ-ъ-ъ.. здравейте “
Вниманието на групата се фокусира върху нея, макар че очите продължаваха често да поглеждат изкъсо към Хари.
“Ами...така.. знаете защо сте тук... така.. Хари имаше идея.. в смисъл ..Аз... ( Хари и беше хвърлил остър поглед ) .. аз имах идея, която може да прозвучи добре на хора, които искат да учат Защита Против Черните изкуства – в смисъл.. наистина да учат, знаете, а не глупостите, които Умбридж ни преподава (изведнъж гласът на Хърмаяни беше станал по-силен и по-уверен ) – защото никой не може да нарече това Защита против черните изкуства(“Слушай, слушай” – беше казал Антъни Голдщин и Хърмаяни се окуражи ) – “Мисля, че ще е по-добре ако вземем нещата в наши ръце “
Тя спря за миг, погледна изкосо към Хари и продължи – “Това значи да се научим как да се защитаваме правилно , не просто по теория, а като правим истински заклинания “
“Искаш да минеш своите изпити СОВА по Защита по Черните Изкуства нали? – каза Майкъл Корнър, който я гледаше отблизо.
“Разбира се, че да “ – отвърна веднага Хърмаяни – “но преди всичко бих искала да се науча да се защитавам правилно, защото ... защото “ – тя пое дълбоко дъх и довърши – “защото Лорд Волдемор се е върнал “
Реакцията беше бърза и предсказуема. Приятелката на Чо изпищя разля Бирения си шейк върху себе си; Тери Буут се размърда неволно; тръпки побиха Падма Патил, а Невил издаде странен звук, наподобяващ скимтене, който той(Невил) превърна в кашлица. Въпреки всичко, те гледаха вторачено, със силно желание към Хари.
“Ами.. това е планът като цяло” - каза Хърмаяни – “Ако искате да се присъедините към нас, трябва да решим... “
“Къде е доказателството, че Ти-знаеш-кой се е върнал?” – попита русия играч на Хафълпаф в по-скоро агресивен тон.
“Е, Дъмбълдор го вярва “ – започна Хърмаяни.
“Искаш да кажеш – Дъмбълдор му вярва “ – каза русото момче, кимайки към Хари.
“Кой си ти? “ – попита Рон доста неучтиво.
“Захарис Смит “ – каза момчето – “ и смятам, че имаме правото да знаем, защо той смята, че Ти-знаеш-кой се е върнал”
“Виж” – намеси се бързо Хърмаяни – “ не за това беше насрочена срещата”
“Всичко е наред, Хърмаяни” – каза Хари.
Вече стана ясно защо толкова много хора са дошли. Той смяташе, че Хърмаяни е трябвало да забележи това. Някои от тези хора – може би по-голямата част от тях - се надяваха да чуят оригиналната история от Хари.
“Какво ме кара да говоря, че Ти-знаеш-кой се е върнал? “ – той повтори, гледайки право в лицето на Захарис. – “Видях го. Но Дъмбълдор каза на цялото училище какво се случи миналата година, и ако не му повярвахте, няма да повярвате и на мен, пък и няма да си губя целия следобед да убеждавам някого “
Изглежда цялата група бе задържала дъха си, докато Хари говореше. На Хари му се струваше, че дори бармана слушаше. Той почистваше една и съща чаша с кирливия парцал, правейки я още по-мръсна.
Захарис каза презрително – “ Всичко, което ни каза миналата година, беше, че Седрик Дигъри е убит от Ти-Знаеш-Кой и това, че си донесъл тялото му обратно в училище. Той не ни даде детайли, не ни обясни как точно Дигъри е умрял, мисля, че всички бихме искали да разберем – “
“Ако си дошъл, да чуеш как изглежда точно, когато Волдемор убива, мога да ти помогна “ – каза Хари. Гневът му, обикновено на ръба тези дни, се наддигаше отново. Хари не свали очите си от предизвикателно-изглеждащото лице на Захарис Смит, като откъсна поглед от Чо. – “Не искам да говоря за Седрик Дигъри, става ли? И ако си тук само заради това, можеш да се измиташ. “
Хари хвърли ядосан поглед на Хърмаяни. Той мислеше, че вината е изцяло нейна; тя беше решила да го показва като нeнормален и разбира се всички са искали да чуят точно каква е била историята.. Но никой от тях не напусна мястото си. Дори и Захарис Смит, който продължаваше да е вторачен в Хари.
“И така” – каза с тънък глас Хърмаяни – “И така.. както бях започнала да казвам.. ако искате да се научите на някаква защита, трябва да уточним как ще го правим, колко често ще се срещаме и къде точно ще – “
“Вярно ли е “ – прекъсна момичето с дългата опашка, гледайки към Хари – “ че можеш да произведеш Патронус ? “
В групата започнаха шушукания.
“ДА” – каза Хари.
“Патронус с форма? “
Изречението прозвуча някак си познато на Хари.
“Ъ- не познаваш Мадам Бонс, нали? “ – попита той.
Момичето се усмихна.
“Тя ми е леля” – каза тя – “Аз съм Сюзън Бонс. Тя ми каза за твоя разпит. Значи е наистина вярно? Ти правиш Патронус с формата на елен? “
“Да” – каза Хари.
“Дявол да го вземе, Хари!” – каза Лий, дълбоко изумен. “Никога не съм знаел това.”
“Мама каза на Рон да не се раздухва” – каза Фред, подхилквайки се . – “Тя каза, че си бил привлякъл достатъчно внимание, което си е чистата истина”
“Тя не греши” – измънка Хари и няколко човека се изсмяха.
Вещицата с воала, която стоеше сама, се раздвижи в стола си.
“И ти ли уби Базилиска с онзи меч, който е в офиса на Дъмбълдор? “ – попита Тери Буут. – “Това ми го каза единия от портретите, когато бях там миналата година”
“Еми.. да.. така беше..” – каза Хари.
Джъстин Флинч-Флечли подсвирна; братята Крийви си размениха погледи, изпълнение с благоволение, а Левендър Браун каза тихо “Уау! “. Хари се почувства неудобно, той гледаше навсякъде другаде, но не и към Чо.
“А през първата година” – каза Невил към групата – “той спаси Филологичния Камък”
“Философския” – поправи го Хърмаяни.
“Да- точно така – от Ти-знаеш-кой” – довърши Невил.
Очите на Хана Абът се уголемиха като Галеони.
“И това не е всичко. “ – каза Чо ( Очите на Хари се стрелнаха към нея.Тя гледаше към него, усмихвайки му се. Стомахът му отново се преобърна) – “а всичките изпитания, през които той трябваше да мине миналата година на Тримагическия Турнир, минавайки през Дракони и Подводните Хора и други подобни? “
Дочу се одобряващо мърморене около масата. Вътрешностите на Хари се свиха. Опитваше се да изгледа, така че сякаш не е толкова доволен от себе си. Фактът, че Чо го хвалеше му даваше усещането, че става все по-трудно и по-трудно да не каже, това което си беше обещал да не споменава.
“Вижте” – и всички млъкнаха отново – “не искам да звуча скромен, но .. наистина ми помогнаха със всички тези неща “
“Но не и с дракона, нали? “ – каза Майкъл Корнър изведнъж – “Беше доста готино летене “
“Е, добре” – каза Хари, мислейки си, че щеше да изглежда глупаво, ако го отхвърли.
“И никой не ти помогна да се измъкнеш от онези Диментори това лято” – каза Сюзън Бонс.
“Не” – каза Хари – “но, добре, знам, че съм направил и някои неща без помощ, но това което искам да кажа е, че – “
“Да не опитваш да се измъкнеш от това да ни покажеш някои от тези неща? “ – каза Захарис Смит.
“Ето ти идея” – каза високо Рон, преди Хари да може да каже нещо – “защо не си затвориш устата?”
Може би думата “измъквам се” повлия на Рон доста силно. Във всеки случай, той гледаше сега така Захарис сякаш искаше да го фрасне силно. Захарис се изчерви.
“Е, ние искахме да се научим от него, а сега ни казва, че в действителност не може да направи нищо от това. “ – продължи Захарис.
“Не това каза” – отвърна Фред.
“Искаш ли да ти прочистим ушите? “ – запита Джордж, издърпвайки един дълъг, заплашително-изглеждащ метален инструмент от една от чантите на Зонко.
“Или някоя друга част от тялото ти? “ – продължи Джордж.
“Да, добре.. “ – каза бързо Хърмаяни – “да продължим... съгласни ли сме да вземаме уроци от Хари? “
Всички шушукаха одобрително. Захарис си скръсти ръцете и не каза нищо, може би защото беше прекалено зает да внимава с инструмента в ръката на Фред.
“Добре” – каза Хърмаяни, гледайки вече спокойно, сякаш всичко беше уредено. – “Така.. следващия въпрос е колко пъти ще се събираме? Не мисля, че има някакъв смисъл да се виждаме по-малко от един път на седмица”
“Задръж..” – каза Анджелина –“трябва да сме сигурни, че няма да се покрива с нашата тренировка по Куидич. “
“Не и с нашата “ – каза Чо.
“Не и с нашата” – каза Захарис.
“Сигурна съм, че ще намерим вечер, която да е удобна на всички ни. “ – довърши нетърпеливо Хърмаяни – “но знаете, това е много по-важно, трябва да се научим да се защитаваме срещу Смъртножадните на Волдемор”
“Добре казано” – каза силно Ърни Макмилан, който Хари очакваше да говори доста преди това. – “Лично аз смятам, че това е много важно, може би дори по-важно и от всяко нещо, което ще правим тази година, по-важно и от СОВИ-те които идват. “
Той гледаше към останалите, сякаш очакваше те да изреват “Как ли пък не?” и след като никой не проговори, той продължи : “Искам да разбера защо Министърът ни постави толкова безполезна учителка в този критичен период. Очевидно те отричат завръщането на Ти-знаеш-кой, но да ни дадат учител, който се опитва с цената на всичко да ни откаже от използването на заклинания .. “
“Мислим, че причината, поради която Умбридж не иска да ни тренира по Защита Срещу Черните Изкуства” – каза Хърмаяни – “е, това че тя си е внушила, че Дъмбълдор може да използва учениците си като някаква лична армия. Тя смята, че той ни подготвя против Министерството. “
Почти всички изглеждаха зашеметени от тази новина; всички освен Луна Ловгуд, която се обади : “Да, това има смисъл. След като Фъдж си има своя армия.. “
“Какво” – каза Хари, смаян от тази информация.
“Да, той си има армия от Хелиопати “ – каза тържествено Луна.
“Не няма” – отсече Хърмаяни.
“ДА, има” – каза Луна.
“Какво са Хелиопатите? “ – попита Невил, който беше побледнял.
“Те са привидения от огън” – каза Луна с толкова изпъкнали очи, че изглеждаше по-луда от всякога. Големи високи, горящи същества, които галопират и изгарят всичко, което е пред ... “
“Те не съществуват, Невил “ – каза остро Хърмаяни.
“Не, ама да” – каза ядосано Луна.
“О, извинявай, а къде е доказателството за това? “ – отсече Хърмаяни.
“Има изобилие от свидетели. И само защото си толкова ограничена, ти трябва доказателство под носа преди да .. “
“Хм, хм” – каза Джини толкова наподобяваща на Професор Умбридж, че няколко човека се обърнаха стреснати, след което се засмяха. – “Не трябваше ли да обсъждаме колко често ще се срещаме, за да имаме уроци по Защита против черните изкуства?”
“Да “– каза Хърмаяни – “права си, Джини”
“Е, мисля, че един път седмично звучи чудесно” – каза Лий Джордън.
“Докато..” – започна Анджелина.
“Да, да, знаем за Куидича” – продължи Хърмаяни със стегнат глас. – “Е, другото нещо, което остава е къде ще се срещаме”
Това беше доста по-трудно.
Цялата група млъкна
“Библиотеката? “ – предложи Кати Бел след няколко момента.
“Не мога да си представя как Мадам Пинс ще ни позволи да правим такива неща в библиотеката” – каза Хари.
“Може би в свободна стая? “ – каза Дийн.
“Да..” – каза Рон – “Магконагъл може да ни отстъпи със своята, както направи, когато Хари тренираше за Тримагическия Турнир. “
Но Хари беше убеден, че Магконагъл няма да бъде толкова услужлива този път. Откакто Хърмаяни беше споменала за групите за домашна работа, той имаше все по-ясното чувство, че това може да изглежда много по-непокорно.
“Добре, ще се опитаме да намерим някъде” – каза Хърмаяни – “Ще изпратим съобщение до всеки, когато имаме време и място за първата си среща “
Тя потършува в чантата си и извади пергамент и перо, след което се замисли, сякаш искаше да каже нещо.
“Мисля.. че всеки трябва да напише името си тук, просто, за да знаем кой е присъствал. Но също така мисля – “- тя пое дълбоко дъх. – “че не трябва да раздухваме какво искаме да правим. Така че, подписвайки, се съгласявате да не казвате на Умбридж, или на когото и да е друг за това. “
Фред пое пергамента и тържествено написа името си. Хари забеляза, че някои хора не изглеждат щастливи от факта, че ще поставят имената си.
“Ъ..” – започна бавно Захарис, като не взе пергамента, който Джордж се опитваше да му подаде – “Ами.. аз съм сигурен, че Ърни ще ми каже точно кога е срещата ни.. “
Но Ърни също се колебаеше да попълни. Хърмаяни повдигна веждите си.
“Аз.. ами ние сме префекти” – каза Ърни – “И ако този лист бъде намерен.. искам да кажа.. вие сами споменахте, че ако Умбридж открие... “
“Ти току-що каза, че Групата е най-важното нещо, с което ще се занимаваш тази година” – припомни му Хари.
“Аз.. да” – каза Ърни – “така и смятам.. но .. просто.. “
“Ърни, ти наистина ли смяташ, че аз ще оставя този лист да се разнася наоколо..?” – каза раздразнено Хърмаяни.
“Не. Не, разбира се, че не” – каза Ърни, малко по-отпуснат – “да, да, разбира се, че ще се впиша”
Никой не повдигна повече въпроси след Ърни, въпреки, че на Хари му се строи, че приятелката на Чо, й хвърли укорителен поглед, след като написа името си. Когато и последния – Захарис – подписа, Хърмаяни взе пергамента и го пухна внимателно в чантата си. Всички се чувстваха някак си странно. Сякаш току-що бяха подписали нещо като договор.
“Е.. времето лети” – каза бързо Фред, докато ставаше на краката си. – “Джордж, аз и Лий трябва да купим някои неща, които са от изключителна важност. Ще се видим по-късно“
По двама и по трима останалите започнаха да напускат.
Чо закопча с известна трудност чантата си преди да тръгне, дългата й коса закриваше част от лицето й, но нейната приятелка стоеше зад нея със скръстени ръце, затова и Чо нямаше друг избор, освен да тръгне с нея. След като приятелката и я поведе към вратата, тя се обърна и махна на Хари.
“Е, мисля, че това мина доста добре” – каза Хърмаяни, докато тя, Рон и Хари излизаха от “Главата на Свинята” след няколко минути. Рон и Хари стискаха бутилките от Бирените си шейкове.
“Този Захарис е адски неприятен” – каза Рон, докато гледаше напред към фигурата на Смит, която беше едва забележима в далечината.
“Аз също не го харесвам много” – съгласи се Хърмаяни – “но той дочу как говорех с Хана и Ърни на масата на Хафълпаф и му се стори доста интересно, така че какво можех да кажа? Но колкото повече, толкова по-добре. Майкъл Корнър и приятелите му нямаше да дойдат, ако той не излизаше с Джини... “
Рон, който допиваше последните глътки от шейка си се задави и изплю количеството шейк пред себе си.
“Той какво.. ?!” – каза Рон разпръсквайки слюнки навсякъде, като ушите му изглеждаха червени като сурово говеждо месо. – “Тя излиза.. с.. моята сестра излиза с .. какво имаш в предвид с Майкъл Корнър ? “
“Е, мисля, че затова дойдоха приятелите му.. очевидно те се интересуват от защитата срещу черните изкуства. Но ако Джини не беше казала на Майкъл какво се замисляше.. “
“Кога стана.. кога тя..?”
“Срещнаха се на миналогодишния бал и от края на годината са заедно” – каза успокоително Хърмаяни. Те бяха завили по главната улица и се спряха пред магазина за Писци, на чиято витрина имаше изложени множество пера. – “Хм... мога да си купя ново перо”
Тя влезе в магазина, Хари и Рон я последваха.
“Кой от всичките беше Майкъл Корнър? “ – каза Рон доста ядосан.
“Тъмният” – отвърна Хърмаяни.
“Не го харесах” - каза отведнъж Рон.
“Защо ли не се изненадвам” – каза Хърмаяни тихо.
“Но” – продължи Рон, докато следваше Хърмаяни по дългата редица с пера, поставени в медни съдове – “аз мислех, че Джини харесваше Хари”
Хърмаяни погледна към него сякаш състрадателно и поклати главата си.
“Джини отдавна си падаше по Хари, но се отказа още преди месеци. Но разбира се не е спряла да те харесва” – тя се обърна учтиво към Хари, докато разглеждаше дълго черно-златно перо.
На Хари, който още си мислеше за махането на Чо преди да си тръгне, тази тема не му се струваше толкова интересна, колкото на Рон, който определено трепереше от яд и възмущение.
“Затова ли вече говори” - запита Хари – “преди никога не е обелвала и дума пред мен”
“Точно така” – отвърна Хърмаяни – “Мисля, че ще взема точно това”
Тя отиде до касата и подаде на касиера петнадесет сикли и два кнута, докато Рон я следваше плътно.
“Рон” – каза строго тя, след като се обърна и го настъпи по крака. – “именно заради това Джини не ти е казала, че се среща с Майкъл, знаела е,че ще го приемеш много тежко. Така че, спри да се притесняваш, за Бога! “
“Какво имаш предвид ? Кой го приема тежко? Не мисля да се притеснявам, за каквото и да е” - Рон продължи да си мърмори след като излязоха на улицата отново.
Докато Рон проклинаше отново и отново Майкъл Корнър, Хърмаяни обърна очите си към Хари и каза малко по-тихо : “Говорейки за Майкъл и Джини.. какво става между теб и Чо? “
“Какво имаш предвид” – изстреля бързо Хари.
Сякаш ледено студена вода го беше изпълнила; нима той беше толкова явен?
“Е” – каза Хърмаяни, усмихвайки се широко – “тя просто не можеше да свали очи от теб все пак.. “
Хари не беше забелязал преди колко хубаво беше в Хогсмийд ...
Каквото и да се случи, продължавай напредРедактирано от NEK на 24.07.03 13:53.
|
Глава 16 - Ето ви я..
