Имате много приятен ерудиран подход и доставяте удоволствие със своя пълноценен наратив. Обаче, сега, невидимо говорите за почти ненакърнимата автономност при взимането на решения за развитието на страните по света. Обратно, моята теза беше, че такава автономност не е доказана, и още от началото на 20-ти век имаме признаци за това и явлението може да се усилва все повече в съвременните условия. Да кажем, как само възникват партии-близнаци между страните по света и често механизмите, по които се случва това, не са доизяснени. Но сегашният ми отговор искаше да засегне друго - да изградя една защита на по-конспиративния метод в сравнение с вашия ерудиран такъв. Защото на пръв поглед такъв текст, радващ окото наистина е гарантирал славата на много историци. Но вие не задавате въпроси, не проблематизирате и също така не може да направите връзка с явленията в съвременния свят. Защото ако попитаме какво поражда конфликтите в момента, то ще кажете или ислямският свят (податката, превърната в клише, ще е сблъсъкът на цивилизациите), или Русия: но ислямският свят няма технологичната възможност за конфликти, и същото се отнася в голяма степен за Русия (при нея заради проблемите на икономическата ефективност). Обаче ако проследите моите разглеждания, аз там оформям линията на големия конфликт в съвремието, тръгвайки най-малкото покрай цялото развитие на наследството и трансформациите на Британската империя.