"Ако някъде изкопая, ще се опитам да намеря надниците на някой професии. Защото съм ги чел някъде или най-малко съм ги мяркал из нета. Най-малкото би следвало да ги има определени в указите от времето на Диоклециан, защото съм виждал надници някъде и то за не една професия.
А щом на един човек се води дневен надник, то значи е имало наемен труд. "

Хайде да видим следния пример:
Римлянин посещава публичен дом с робини за които е известен наема, надницата или услугата. След извършването на специфичната услуга той си плаща.
Първо - има "наем" за услуга/работа
Второ - има жена произвеждаща услуга и изкарваща "надница"
Трето - има заплащане за "надницата"
Четвърто - парите са прибрани

Въпросът тук: Това наемен труд ли е?

Не! Защото, за да е наемен труд, този който го извършва трябва да е свободен, а не роб.
Наличието на надници за каквито и да е дейности в Рим на пръв поглед изобщо не дава представа кой получава надницата - работникът или собственика на работника . Но за Рим по подразбиране собственикът на труда (робовладелеца) получава парсата.

Надница не значи наемен труд, защото това преди всичко е надница на роб. Или в краен случай това е надница на държавен служител в една робовладелска империя. А това не е капитализъм - ама никак даже.