|
За съжаление Юлиян не отменя въпреки съветите на някой приближени, закрепостяването към професиите, не отменя и задължението на на градските жители да събират данъците. Този негов отказа от реформи е може би страха, да не се върне хаоса в империята от преди Доклециан, както и дълбокото преклонение което не само Юлиян, но и много преди него изпитвали към реформите на последния. Все пак Юлиян е просветен владетел и може би е щял да изправи на крака империята, ако не е била войната с Персия. Повеждайки римските войски в пустините на изтока, Юлиян печели значителни победи, но в малка схватка с незначителен персийски отряд, той влиза в бой без броня, ранен с копие и след няколко дни умира.
Армията останала без предводител насред иракската пустиня е раздирана от противоречия. Част от привържениците на Юлиян са езичници, а останалите християни. Йовиан (363 - 364) командирът на императорската гвардия наследява титлата император и откупва от персите възможността да върне войската през река Тигър с цената на позорен мир, струващ скъпо на европейската армия и империята. Йовиан е християнин, за разлика от своя предшественик Юлиан. В религиозно отношение изпитва нетърпимост към езичниците и за това отменя всички реформи на Юлиян, който едва са започнали. Това води до нов икономически хаос в империята и ново разстройване на финансите на самата държава. Когато умира на власт идват отново офицери от Юлияновата армия, Валентиниан I (364-375) на запад и неговият брат Валент (364-378) на изток. Тежкото положение на империята и разстроената икономика поставят двамата братя в трудно положение. Реформите на Юлиян са отменени, но на тяхно място няма нищо ново и всеки чиновник в империята тълкува както му е удобно. През 365 докато Валент бил ангажиран в кампания срещу Персия, Прокопий братовчед на Юлиян и последен от династията на Константин Велики печели подкрепата на два легиона и се провъзгласява за император в Константинопол. Веднага са проведени реформи като Прокопий възстановява реформите на Юлиян, но след първоначалния си успех е разгромен от войските на Валент и по-късно е осъден на смърт (27 май 366). Валент и Валентиниан провеждат редица собствени реформи, като Валентиниан императорът на запада вложил доста старание в тях. Били приети закони за защита на "малките хора", а само презиращ сенаторското съсловие и едрите крупни латифундисти и земевладелци Валентиниан I направил опит да възстанови селското стопанство основано на свободни хора. Едрите земевладелци и съсловието на сенаторите в Рим, не го понасяли заради липсата му възпитание, образование и култура, грубото отношение и подозрителността му към знатните, богатите граждани и латифундисти. Сам издигнал се от прост войник до император Валентиниан понякога прибягва до углавни обвинения в измяна, корупция, смъртни наказания и конфискация. Имал сприхав характер и обичал да хвърля политическите си противници на гладни хищници - мечки и лъвове. По време на прием в резиденцията си в Брегецио, Панония, Валентиниан който приема делегация на квадри (германско племе, населяващо земите на днешна Моравия и Словакия) и така им се разгневил, че получава мозъчен удар. Умира за радост на чиновници, латифундисти, сенатори и германци на 17 ноември 375 година, без да е довел до край реформите си които така и не е било ясно до къде ще доведат империята, заради хаотичността на самия император.
Положението в империята става все по сложно, циклично избухват финансови кризи, предшествани от периоди на инфлация, а с намаляване на приходите от данъци държавата все повече се стреми да обложи с данъчна тежест гражданите си.
Плащане на данъци
Правени са опити за реформи, но много малка част от тях са пазарни. Като напротив, фискалния гнет и ограниченията стават все по-силни. Въпреки това, приходите на държавата остава недостатъчен за поддържане на националната отбрана. Това е довело до допълнително увеличаване на данъците, като например увеличаването на данъка върху продажбите от 1% до 4,5 процента през 444 г. Въпреки това, държавните приходи продължи да се свиват, като данъкоплатецът инвестира все повече време, усилия и пари в схеми за укриване на данъци.
По този начин данъчните приходи падат и това ускорява падането на Римската империя.
Падането на Рим
Накратко, данъкоплатците притиснати от администрацията, заобикалят данъчното облагане, чрез оттегляне от обществото като цяло и спиране на всякаква предприемаческа дейност.
Големите, мощни земевладелци, в покрайнините на империята, или далече от централната власт, можели да се избегнат данъчно облагане, чрез законни или незаконни средства и покрай тези откъснати почти от държавата латифундии започнали да се организират малките общности от хора търсещи закрила от чиновническия и фискален произвол.
Малките собственици на земя, разорени от тежкото бреме на данъчното облагане, се хвърляли сами в ръцете на големите земевладелци, подписвайки договори за наем, или дори като роби, само и само да се освободят от данъчния гнет, както и да си осигурят известно правосъдие по места, защото с разпада на империята, голямата бюрокрация и липсата на ясна централна власт, правосъдието станала рядко явление и никой не бил застрахован от най-откровен грабеж, ако нямал някой силен човек зад гърба си.
А тези силни хора са вече почти независимите латифундисти или варварските крале по периферията на империята.
Графика - Населението на Рим през историята
Магн Максим (383 – 388) за кратък период от време успява да сложи делата в западната част на империята в ред. След бягството и смъртта на император Грациан (375-383), Магн Максим узурпира като командващ войските в Британия императорската власт в Британия, Галия, Испания и Африка, като се споразумява с източният владетел Теодосий I и Валентиниан II. Провежда някой данъчни реформи с което печели голяма популярност, но по-късно е победен в гражданската война и екзекутиран.
В крайна сметка, не е имало спестени пари за заплати в армията, изграждане на укрепления или кораби, или за защита на границата. Нашествията на варварите и великото преселение на народите са били последния удар срещу разсипаната икономически държава в пети век и е само е кулминацията на три века от влошаване на фискалната възможностите на държавата да се защитава и издържа сама.
В действителност, много от римляните приветства варвари като спасители от тежко бреме. Юлий Майориан (457– 461) прави опити за поправяне на положението. Издал редица закони забраняващи използването на рушещи се обществени сгради като безплатен строителен материал, реформирал данъчното облагане, създал гражданска служба която да следи настроенията на населението и да информира императора за административни злоупотреби.
Намалянето на данъчното бреме и връщането на законността дало тласък на икономиката. Сякаш империята се възраждала, а търговията се оживила, но централната власт вече имала много противници! Никой от хората с влияние не желаел възвръщане на старото статукво на ред и закон и след не един опита за преврат, Майориан бил свален и убит.
Въпреки, че падането на Рим се появява като катаклизъм в историята, за по-голямата част от гражданите на империята самото и загиване има малко влияние върху начина им на живот. Много преди да дойдат варварските владетели държавата им се е била разпаднала, с рухнала икономика, без ефективна защита, без ефективно право и без централна власт. Без пари Рим не е имал боеспособна и обучена армия, без инфраструктура и работеща ефективно администрация не е било възможно логистично да се подкрепя тази армия, да и се осигурят провизии, заплати и оборудване и ако по време на разцвета на империята само легиони по границите и без силно укрепени крепости, римската армия силно мотивирана, с осигурен тил, заплати и обучение е можела да се справи без проблем с всеки враг, то в 5 век това вече не е било възможно.
В заключение, падането на Рим е основно в резултат от икономическото влошаване, в резултат на прекомерно данъчно облагане, инфлация, все по силна регулиране на цели отрасли в икономиката и появата на монополи в промишлеността и търговията. Все по-високите данъци не повишили допълнителните приходи, тъй като богатите данъкоплатци можели да избегне тези данъци, а средната класа - свободните селяни, занаятчии и търговци били буквално избити от високото бреме на данъците, голямата администрация, корупцията следваща я винаги, беззаконията и липсата на ефективно правосъдие произтичащи от нея.
Когато самите граждани намразят държавата си, било е само въпрос на време тя да рухне под външен напор.
|
Краят [re: Jay Gould]
