|
Причината, поради която Египет запазва специална икономическа система и не пълното участие на провинцията в общата икономическа свобода на Римската империя е, че Египет е основен източник на зърно, доставяно в Рим. Поддържането на тези доставки е от решаващо значение за оцеляването на Рим и която най-вече се дължи на политиката на подаряване на зърно, по-късно на изпечен хляб в Рим на много граждани. Тази политика е започната като регулярна през 58 г. пр.н.е. въпреки, че и преди това е било обичайно отделни богати граждани или държавата да дават храна на по-бедното население. По времето на Август това е струвало чудовищна сума на бюджета, за това Август се опитва да ограничи кръга на тези получаващи така наречените сега "социални помощи", но не е успял да свали броя на тези осигурявани с храна от държавата, на по малко от 200 000 римляни. Императорът поемал разходите по тези помощи от своя джоб, както и разходите за игри, театър, гладиаторски игри, национални празници на които се е давало богато угощение за всички. Това се плащало главно от личните стопанства на императора в Египет. Запазването на непрекъснат поток зърно от Египет към Рим е основна задача на всички римски императори и важна основа на техните правомощия.
Политиката за безплатно зърно и храни еволюира постепенно в продължение на дълъг период от време и преминава през периодични корекции. Началото на тази практика датира от времето на Гай Гракх, който през 123 г. пр. Хр създава политика при която всички граждани на Рим са имали право да купят месечна дажба от зърно на фиксирана цена. Целта не е толкова да се осигури субсидия за плебоса, а да се изгладят сезонните колебания в цените на зърното, като идеята е хората да плащат същата цена през цялата година и през следващите годините. При диктатурата на Сула държавата отново е предоставяла зърно на гражданите на Рим, при една и съща занижена цена. През 58 г. пр. Хр, Клодий премахва таксата и започна разпределянето на зърното безплатно. Резултатът е рязко увеличение на притока на бедно население и лентяи в Рим където държавата им осигурява храна и забавления безплатно. По времето на Юлий Цезар, в един момент 320,000 души са получавали социална помощ - безплатно зърно, като дори щедрия Цезар в един миг ги намалил до около 150 000, вероятно като по-внимателно са проверявали гражданството на така наречените днес "социално слаби". След неговата смърт обаче, хората живеещи от социални помощи отново набъбват и при Август отново стигат до 320000. В 5 пр. н. е., на Август му омръзва да храни тази мързелива тълпа (Хранени безплатно, защо да започват работа?) и започва ограничаване на разпространението на зърно. В крайна сметка броят на хората, получаващи зърно се стабилизира на около 200 000. Въвеждат се специални билети, даващи право на зърно, като към зърното с течение на годините се добавя зехтин, месо, зеленчуци и т. н. Въпреки, че следващите императори от време на време ще разширяват групата на "социална помощ", включвайки специални групи - като например включването от Нерон на преторианската гвардия, общият брой на хора, получаващи безплатна храна остава почти непроменено. Разпределението на безплатно зърно в Рим остава в сила до края на империята, макар и печеният хляб да го заменя в 3-ти век. При Септимий Север (193-211 г.) зехтина става задължителна добавка към социалната помощ, а следващи императори търсейки популярност добавят, по повод и без, безплатно свинско месо, говеждо и вино. В крайна сметка, други градове на империята също започват предоставянето на социални помощи за най-лумпенизираните си и мързеливи граждани. В Константинопол, Александрия, Антиохия и още няколко града се създава подобно на тази в Рим прослойка от потомствени безработни, които от поколение на поколение висят на гърба на държавата и нейния бюджет.
Бронзов билет, даващ ви право на безплатно зърно и храна
Независимо от това, въпреки безплатно зърно за лумпените, голяма част от зърното доставяно в Рим и провинциите е минавало през свободния пазар. Съществуват две основни причини за това. На първо място, на разпределението на свободни зърно е недостатъчна, за да живеят от него всички. На второ място, зърното е достъпно само за възрастни граждани от мъжки пол римляни, с римско гражданство, като по този начин се изключват на голям брой жени, деца, роби, чужденци и емигранти живеещи в Рим и на територията на държавата. Правителствените служители също са изключени от милостинята в по-голямата си част. Ето защо остава голяма част за пазара на зърно, където независими търговци са правили сделки по свое усмотрение и воля и по пазарни цени. Спекулациите със зърни са нещо обичайно в Рим, като всяка промяна във времето, корабоплаването и всякакви слухове са оказвали влияните на пазара, също като днес.
Колкото и държавата да се е мъчила да заглади циклите в цените на зърно, то толкова пъти и не е успявала, като намесата и в повечето случаи, против естествените пазарни процеси е много пъти е утежнявала положението вместо да го подобри.
Съзнавайки това първите императори поне са се стремили да ограничат колкото се може по-малко намесата на държавата на пазара.
Данъчно облагане в републиката и ранната империя
Разширяването на държавата и войните е една от основните причини за увеличаването на данъците в Рим. В ранните дни на Република Рим, данъци са доста минимални, състоящи се главно от данък върху имуществото на всички форми на собственост, включително земя, къщи, слуги, роби, животни, пари и лични вещи. Основният данъчен процент е бил само 01%, въпреки, че от време на време ще нарасне на “чудовищно големите 03%”.
Данъците са отивали главно за заплати на армията по време на война. В действителност, след войните по време на мир данъкът е често намаляван. Той е бил събран директно от физически лица, които са преброявани в периодично.
В провинцията обаче, основната форма на данъка е 10% събирани от общността, а не директно от физическите лица. Това е отчасти защото преброявания са рядко провеждани, като по този начин прякото данъчно облагане е невъзможно, също и защото е по-лесен за управление на данъците метод. Местните общности често са били оставяни сами за себе си как да решат разпределението на данъчната тежест сред и между гражданите си.
Прекупчици на данъци често са били използвани за събиране на провинциалните данъци. Те плащали предварително за правото да събират на данъци в определени области. На всеки няколко години тези права били предлагани за нова оферта. По този начин прекупчиците на данъци са давали на заем пари на държавата, преди самото данъчно облагане. Те също са имали отговорност за превозването на провинциалните данъци, които били събрани в натура. В действителност това било доста печеливш бизнес за някой римляни и естествено е имало големи злоупотреби, което принудило Август да приключи с тях, основно поради оплаквания от провинцията. Гнетът и изнудването започват много рано в провинциите и достигат фантастични размери в късната република. Повечето управители са имали интерес от придобиване на военна слава и в правене на пари, през годините на тяхната служба и от корпорациите които събирали данъци се очаквало да правят голяма печалба. Имало е често тайно споразумение между областния управител и прекупчика на данъци, също корупция в Сената, който е и твърде далеч, за да упражнява ефективен контрол върху управителя или данъчния. Другата голяма злоупотреба с провинциите е лихварството, при извънредно високи лихвени проценти в местните общности. Когато не можели да осигурят достатъчно готови пари в брой, за да отговарят на високите изисквания на данъчните, местните често вземали пари на заем за да могат да си платят данъците.
В резултат на тези злоупотреби Август като прагматик, заменя прекупчиците и данъка върху продукцията с пряко данъчно облагане.
Провинциите започнали да плащат данък върху имуществото на стойност около 1% и фиксирана малка такса върху всеки възрастен. Това очевидно изисквало редовни преброявания, за да се преброи облагаемата населението и да се оцени облагаемата собственост. Това довежда до голяма промяна в базата на данъчно облагане по време на империята. При данък върху земеделските производители, данъчното облагане е до голяма степен на базата на текущите доходи. Вследствие на това, доходността варира в зависимост от икономическите и климатичните условия. Данъчните са имали само ограничен период от време за събиране на приходи и очевидно трябва да се концентрира върху събиране на тези приходи, където е и както те са най-лесно достъпни (защо ли ми звучи познато?). Защото активи като земя е трудно да се конвертират в пари. За сметка на това, системата на Август е много по-прогресивна.
Преминаването към плоски оценки, базирани върху богатството на населението и върху броя му, значително намалява "прогресивността" на данъка. Така всеки растеж над данъчните задължения е оставал по места, не се пращал в Рим позволявайки натрупване на пари в провинциите. Лицата знаещи предварително точния размер на данъчните си задължения знаят и че всеки доход над тази сума е изцяло техен което им позволява и да планират в по-голяма степен инвестициите и вложенията си. Това е голям стимул да се произвежда, тъй като пределната данъчна ставка над данъчната оценка е равна на нула!
От икономическа гледна точка, може да се каже, че почти няма прекомерно бреме. Разбира се, при по-високите доходи и нарастване на благосъстоянието част от тази печалба ще бъде отразено чрез извършването на корекции при следващото преброяване, но в краткосрочен план (5 години), данъчната система е много по-проста, оставя свободен капитал в населението, а от там се появил бум в свободното предприемачество и повишаване на жизнения стандарт на средния жител на империята.
|
Субсидии на храните и социални помощи [re: Jay Gould]
