В отговор на:
В отговор на:
Истината е, че всичките 24 гръцки букви, от Алфа до Омега, са взети със своята форма и със своите звукова и числова стойност, т.е. цялата алфабетица едно-към-едно е включена в кирилицата
Кои са тогава буквите в кирилицата, които съотвестват на елинските: ета, тета, кси, пси, омега.
Имало и има много заемки от гръцки, повечето разни имена. На кирилица имало възможност да се запази оригиналния им правопис и тази възможност широко се използвала.
Буквата ETA, която в старогръцки е означавала дълго Е, по времето на Константин Философ и на чиргубиля Мостич, както впрочем и по настоящем, се чете като И и се нарича ИТА.
По времето на Константин Философ и чиргубиля Мостич в гръцката азбука имало две букви, означаващи звука И: HТА (8) и IО:ТА (10). Нямало вече разлика в звученето на тези две букви, както няма и сега. Гръцкия правопис и досега запазва употребата на тези букви, както е била в класическия период, т.е. сега децата в гръцките школа бая се озорват, за да запомнят звука И в някоя дума как да го напишат.
В кирилицата и двете гръцки букви, означаващи по онова време звука И, ИТА (8) и ИОТА (10), са заети. Обаче правило кога коя буква да се употребява (в не-гръцки думи) не било изработено. Едва в Русия през 18-19 век се появило такова правило. Тези две букви нямали удобни имена в славянската азбука. У нас ги наричали с гръцките им имена ита и йота, а в Русия ги наричали "И восьмеричное" и "И десятеричное".
При въвеждането на печатния шрифт в Русия направили някои произволни промени, които срещнали известна съпротива. Точно по онова време се появил терминът "кириллица", с който означавали азбуката в традиционната й форма. Азбуката в печатната й форма я нарекли "гражданица".
В гражданицата (новия печатен шрифт) хоризонталната черта на "восьмеричното И" (т.е. на итата, гр. H) я наклонили обратно на буквата N (ни, наш), като същевременно средната черта на буквата N я направили хоризонтална. Така Нашата буква Наш, която преди гражданицата по нищо не се различавала от гръцката и латинската буква N (гр. NIKOЛАОС, лат. NICOLAUS), заприличала на гръцката буква HTA и на латинската буква H (Homo sapiens), а пък буквата HTA (руското "восьмерично И") придобила днешната си особена форма.
Нататък в Русия станали още две събития в тази връзка. Първо, привържениците на кирилицата се предали, а гражданицата била наречена кирилица. Болшевиките през 1918г. махнали десетичното И и оставили само
"восьмеричното", което станало просто И. В украинската азбука обаче и двете И-та се пазят.
У нас се водел спор коя буква да се ползва, Итата, Йотата, или и двете. Победили привържениците на Итата. Както свидетелства Вазов, Иванчо Йотата не можал да убеди "":
В отговор на:
Но Иванчо Йотата ... е страшен привърженик на i-то (йотата), която учител Гатю злодейски изгони из класовете на училището. Той и днес записва в бакалския си тефтер с твърде красиви черковни букви:
Нikitа Пiшiкат: четiрiдесе др. сiлiмikia— 3 гр,
Дiмitpia Пiнtiяta: пiл пitie — 20 гр.
Всичко това Ви го писах, белким схванете, че от гръцката буква ЕТА произлиза нашата буква И. Ако има разлики, то те са се появили в Русия през последните два-три века.
Буквите тета, кси, пси, омега също са влизали в кирилицата. За всяка от тях може доста да се напише. Най-добре е да се разровите, да намерите например Рибния буквар на д-р Петър Берон в оригиналния му вид и да видите буквите. На се вижда два пъти буквата омега: веднъж в името Io:annoвич (правилно: и на гръцки името Йоан се пише с омега) и веднъж в предлога "от", който често се е пишел във вида "Омега под Т". Забележете, че Петър Берон не в възприел още нововъведенията на руската гражданица, при него буквите И (ита, осмично И) и Н (Наш) имат старата си форма, както в гръцката азбука.
Вижте буквата КСИ тук: .
В отговор на:
Истината е че ако се твърди че елиницата е различна азбука от финикийската, то трижди по-истина е че кирилицата е още по различна азбука от елиницата.
И как го измерихте това трижди?
Истина е следното: Шест букви А, Е, О, К, М, Т имат една и съща форма и едно и също значение в трите европейски азбуки (алфабетицата, латиницата и кирилицата). Към тях можем да добавим буквата Делта (D), формата на която е подобна в трите азбуки. Четири други букви В, Г, Л, П са общи в алфабетицата и кирилицата. Две други букви Z/З и N/Н са били идентични в трите азбуки до момента на въвеждане на печатните шрифтове. Дотогава идентични са били буквите Сигма (С) в алфабетицата и кирилицата.
Истината е следната: При появата си в средновековна България кирилицата е представлявала гръцката азбука (24 букви) плюс допълнение (11 букви). Нататък тя има самостоятелно развитие най-напред в България, а после и в Русия. Много съществуващи сега разлики по банален начин са се появили в Русия през последните два-три века.
Направете подобна съпоставка между гръцката и финикийската азбука. Не забравяйте промяната на посоката на писане и въвеждането на букви за гласните в гръцки Алфа, Епсилон, Hта, Oмикрон, .., Омега (съответните финикийски букви-прототипи означават съгласни). От финикийската азбука без гръцките нововъведения са се получили днешните арабица и "ивритица". От гръцката азбука (след нововъведенията в нея) са се получили европейските азбуки (латиница и кирилица), както и коптската азбука. Коптската азбука, подобно на старата кирилица, представлява гръцката азбука с допълнение от няколко букви (това допълнение е с ясен източник - староегипетското демотическо писмо).
|