Войната си е война. Победата или загубата зависят от ред икономически, дипломатически, ресурсни, геополитически и други фактори. Дори началниците или обикновените войници да изпълнят безупречно дълга си, в крайна сметка победата зависи от ред фактори нямащи нищо общо със самите сражения като такива. „Когато победата е недостижима битката се води за чест”.


Всичко това не важи за Германия. Ако някоя страна е нападната, е чест да се брани според силите си. Но в случая говорим за държава, която е нападнала без необходимост, при това вероломно. Тук няма част, няма слава, няма политическо и военно-стратегическо разумно мислене.

След 45 години Германия в крайна сметка е обединена и икономически просперираща-основна икономическа сила на Европа, основен инициатор за Обединена Европа, а СССР – „победителят” във войната е разтърсен от краха на болшевизма, сепаратизъм, икономически колапс, антидемократичност и олигархична мафия. Нещо победителите не приличат на такива? Те просто постепенно губят всички предимства които са добили през 1945г.


Не съм казал, че ако на бойното поле германците обикновено се провалят са такива в бюргерсшафта и ханделсшавта. Нека си гледат търговийката и бюргерските дела, а войната да оставят на тези, дето знаят и могат да печелят войни.

____________________________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите