Статии и предавания в дух, че при нацизма нещата хич не са били зле в Германия не липсват. При последния такъв случай може да се каже че имаше "обществена реакция" срещу въпросната журналистка, писала за успехите на нацистката семейна политика, аутобаните и т.н. един вид разбиване на мита за лошите нацисти. Реакцията обаче не беше от рода на "штъ фанем и шти шчупим главата ма", нито ония със зелените униформи се задействаха. Появиха се само някоко статии в реномирани списания с мнооого числа, таблици и снимки, в които се обясняваше как точно са постороени аутобаните, как са се правили децата и тн. и т.н. По-важното е, че подобни случаи маркират бавна еволюция на общественото мислене-"създадохме мита за нацистите в които няма нищо хубаво, за да изкорениме нацизма, сега нацизма е изкоренен и вече може да изхвърлиме мита и да гледаме по-реалистично" - бавно, baby steps, без емоции и докато си гледаме другата работа. Това, което ме притеснява в българския случай е липсата на еволюция-терминилогията е от 50-те години, всичко се дирижира от евтини вестници, гняв, заклеймяване, предатели и нищо, нищо ново. За последните 20 години България не ритна нито една стълба, след като се изкачи на ново ниво и не изхвърли нито един мит за да освободи место на нещо ново
...от стотната на багатур багаина Севар
|