Наистина нямам нужда от адвокат. От такъв имат нужда псевдоизследвачите, въоръжени с бурно въображение и никакви факти, освен фантазийно свръхинтерпретиране на изворите. И то калпаво, без да се знаят тези извори в оригинал, без да имат дори минимална подготовка по палеолингвистика.

Сега върху поставените от теб въпроси. Първо, от едно съчиниение, което дори не си цитирал, няма как да ти отговоря на въпроса за землянките, освен с това: землянки има, и от "праисторическа" до "славянска" землянка разликата е като между трабант и мерцедес. Разбираемо тези землянки присъстват в т.нар. културен слой, който се характеризира с явлението многопластовост, изследвана от стратиграфията, една цяла дисциплина. Тук нещата са пределно прости - по-старото е отдолу, всяка култура формира един и повече културни пластове, които се различават в огромния брой случаи изключително лесно.

Волк добре ти е обяснил за керамиката, тя е винаги локална и уникална, често се различават съдовете дори на две съседни общности, където работят две отделни работилници и вадят глина от две места, респективно дори работейки в един стил и форма, получават различно тесто или пък примесите са различни в тестото на съдовете.

Обезлюдяването на Мизия, което не се харесва на пишман изследвачите, е факт, признат от цялата световна наука и подкрепен със стотици археологически проучвания в десетки първостепенни и второстепенни селища. И тук не става дума за "теренни обхождания", а за упорито копане и множество монографии, в това число на руски, румънски, английски език. Най-отговорно ти казвам, че за това обезлюдяване освен археологията огромен масив данни е натрупала и историята на база известните извори, но тези неща не се харесват и се пренебрегват, защото пишман изследвачите предпочитат не фактите, а виртуалното им его да диктува реалността.

Дори в интернет могат да бъдат открити книги, съдържащи всичко, което е нужно за водене на нормален разговор на тема ранните българи и славяните в Дунавска България. Ако имаш наистина желание да навлезеш в темата, включая и да видиш землянките, които за разлика от праисторическите са доста "луксозни" за времето си, започни със Станчо Ваклинов, "Формиране на старобългарската култура". Там има най-важното за културата на старите българи.

Дари археологическа култура означава етнос е много сложен въпрос, особено в епохата на великото преселение. Този въпрос има за отговор не, когато става въпрос за големите империи, но твърдо да, когато става въпрос за степите и зоната на фрагментирана държавност, където няма унифицирана култура и диктат на определена централна мода. Впрочем дори в римската империя всяка провинция има културни особености, което е съвършено разбираемо.

В частност за прабългари и славяни археологическата им култура твърдо отразява етническата картина, а със създаването на Дунавска България логично започва унифициране на културата, достигнало завършек с приемането на християнството и сливането на двата етноса окончателно в един, основа на българската народност.

При изясняването на въпроса дали дадена култура отразява формирането на даден етнос, ключова роля играят некрополите, където антропологията дава ценни сведения за расовия тип на населението на дадената култура. Именно чрез некрополите лесно се установява в каква степен дадена култура отговаря на даден етнос. И понеже рядко има стопроцентово припокриване, се дават условни етикети - например не е сто процента сигурно дали Черняховската култура е именно готска, но за целите на историята се приема, че Черняховската култура е доминирана от готите, но вероятно участват и други етноси.