Ама е културна.
Бешевлиев:

"Сердика, днешната българска столица София, е била превзета от Крум за първи път през 809 г. Тя е била може би пак отвоювана от византийците и по-късно отново завладяна от българите. Град Дебелт е бил стара римска колония, основана от императора Веспасиан и населена с римски ветерани, днес развалини при село Якезли, Бургаско, преименувано сега на Дебелт. Този град е бил важен център и седалище на епископ. Той е бил превзет от Крум в 812 г. Градът Констанция, за който арабският писател Идриси пише, че бил голям и добре населен град и имал земеделски култури и многобройни обработени полета, се постави от В. Томашек близо до Харманли, а от В. Н. Златарски южно от с. Оваджик (дн. Поляново, Хасковско), а от Ив. Велков — в местността Асара при град Марица. Градът е бил завладян от българите навярно в 812 или 813 г. При град Версиникия, както вече споменахме по-горе, Крум нанесъл през 813 г. тежко поражение на византийците. Последният споменат град Адрианопол (дн. Одрин) е паднал в ръцете на Крум в 813 г.
На останалите крепости според надписа бог внушил страх и ромеите ги напуснали и избягали. Същото съобщава и хронистът Теофан. Той пише: „Българите, като узнали за размириците сред войските и че войниците се бунтуват поради страх от войната и от гарнизонната служба, завзели още по-голяма част от Тракия и Македония. Тогава християните (т. е. византийците), без някой да ги преследва, избягали и изоставили Анхиало и Бероя, а също и Никея и крепостта Проват и някои и други крепости, както и Филипопол и Филипи.” Накрая Теофан заключава: „Това било божие наказание, което изобличавало лудостта на Никифор и чрез което рухнали в един миг привидните му успехи, с които се хвалел.” Забележително е тук съвпадението между текста на надписа и разказа на Теофан. И според двата извора уплахата, която обзела жителите на добре укрепените селища, е станала по божия повеля. Това показва, че съставителят на гръцкия текст на надписа е бил християнин, може би монах, както и хронистът Теофан, които вярвали, че станалото е било божие наказание."

"След превземането на Одрин през 813 г. Крум преселил населението на града и околностите в т. нар. България отвъд Дунав (т.е. днешна Южна Бесарабия). Преселниците нарекли новите селища по името на старата си родина Македония, а себе си македонци. Обаче те не забравили родните си места и търсили само удобен случай да се завърнат отново там. Това им се удало едва през 837 г. Началникът на преселниците Кордил успял по някакъв хитър начин да отиде при тогавашния византийски император Теофил, който „го приел радостно и като разбрал какво иска, изпратил кораби да вземат македонците и да дойдат в столицата. Владетел на България бил Владимир (т. е. Маламир), внук на Крум и баща на Симеон. Преселниците решили да се преселят заедно с жените и децата си в Романия. Когато Михаил българинът (т. е. Персиан) излязъл на поход срещу Солун, те започнали да преминават реката с имуществото си.” Това известие на византийския хронист, наречен Продължител на Георги Монах, в което има голямо объркване на имената на българските владетели, се допълва от друго, в което се казва следното: „След няколко дена бил вдигнат немалък бунт от управителя на онази Славиния. Потоци от кръв потекли като река и цялата област била опожарена и помрачена {Житие на св. Гргорий Декаполит).” Вече първият издател на надписа Ф. Дворник свърза правилно горните две сведения със съдържанието на първата плоча. Но той прие погрешно, че българите поискали да се възползват от въстанието в Славиния, за да разпрострат властта си и върху тези славяни. Обаче това би значило не само нарушение на 30-годишния мирен договор, но и открито завладяване на византийска територия. Ето защо по-вероятно се явява следното тълкуване.

По същото време, когато управителят на Славиния се разбунтувал, византийският император Теофил бил зает с ожесточени борби с арабите в Мала Азия, които изисквали голямо напрежение и участието на цялата византийска войска. За да потуши бунта, императорът Теофил се обърнал като баща си Михаил II при въстанието на Тома Славянина за помощ към българския владетел. С повикването на български войски императорът целял може би същевременно да ги отвлече далеч от Северна България , за да улесни завръщането на македонците в родните им места. Българският владетел Персиан, неподозирайки нищо, се отзовал с готовност на молбата на императора, който му обещавал може би и някакви облаги. Персиан изпратил поради големината на въстанието силна войска под предводителството на двамата най-висши военачалници капхана и ичиргу боила. По този начин Северна България била хитро оголена от войски. Това личи ясно от намерението на преселниците ромеи да преминат Дунав и да си пробият път по сухо през Северна България и от обстоятелството, че комесът, т. е. местният български управител на Добруджа, който преминал отвъд Дунав с малобройната си войска, поискал помощ от намиращите се наблизо маджари, а не от централната българска власт. Не след много дошли и изпратените от императора кораби, на които преселниците се качили заедно с имота си и се завърнали в родните си места."

Става дума за доста по-късни събития. Обезлюдяване не значи, че са ги избили. Обезлюдена ли е била тази област след 813 г.? Върнали са се чак след едно поколение. Ами ако не бяха? И дали всички са се върнали?
Как тогава няма да имаме тракийска кръв?