Откриха уникален надпис на 35 века

Специалисти доказаха, че "плочката със знаците" от Перперикон е най-старият паметник у нас

Не знаехме, че критско-микенската култура е навлязла толкова дълбоко в Тракия, казват учени

Най-старият писмен паметник, открит в българските земи, се пази в историческия музей в Кърджали. Находката е открита преди 20 години при третия етап от разкопките на Иван Балкански край Перперикон. Уникалността й обаче бе установена наскоро, след като предизвикала интереса на екипа на проф. Николай Овчаров, който трета година проучва скалния дворец-светилище. Тя представлява каменна плочка с надпис на мъртвия език на критско-микенската култура. Според специалистите нейната възраст е поне 35 века.

Уникатът попаднал в полезрението на специалистите преди няколко месеца по време на инвентаризация. В музейните книги бил заведен като "плочка със знаци". "Направи ни впечатление особеният начин на подреждане на знаците", разказва археоложката Даниела Коджаманова. Редовете върху плочката са маркирани с хоризонтални линии, а знаците са отделени с точки. Тези характерни белези за така нареченото линейно писмо "А" насочили да се търси връзка с епохата на прочутата минойска култура на остров Крит. Писмото е известно още като линеар "А". Каменният къс бе изследван в Катедрата по класическа филология на Софийския университет. Според експертното мнение на д-р Николай Шаренков, чиято дисертация е върху старогръцките надписи, категорично става въпрос за паметник с писмо линеар "А". "Върху плочката има три отлично запазени знака на горния ред", посочи проф. Овчаров. Първият и третият са безусловно разчетени от специалистите като сричките "ве" и "ку". За втория учените се колебаят между "ра" и "ми". Свързването им в дума обаче можем да възприемем единствено като звучене от преди 3500 години. Линейното писмо "А" е разчетено като знаци, но не и като фонетика, не може да бъде разгадано като смисъл. "Не се знае какъв е бил езикът на тази цивилизация, а и той отдавна е мъртъв. Така че какво означава "вераку" или "вемику", можем само да гадаем", обясни археологът. Според специалистите уникалната находка се датира към 15-14 век пр. Христа. След проучването й станало ясно, че каменният къс е част от голяма плоча, върху която е имало текст. Предполага се, че първоначално тя е била с правоъгълна или квадратна форма с правилно оформени стени. Откритият при разкопките преди две десетилетия фрагмент бил къс от нея, използван в по-късно време с друго предназначение, превърнат бил в брус за точене на ножове. По повърхността още личали следите от остриетата им. Какъв е съставът на камъка все още се изяснява, но най-вероятно е някакъв вид пясъчник, казват от екипа на Овчаров. Досега за най-древен писмен паметник у нас се е считал надпис върху глинена макара. Тя е намерена преди около 2 години при разкопки на селище от същата епоха край ямболското село Драма. За този текст обаче е доказано вече, че е от по-късната писменост линеар "Б". От това писмо са запазени само надписи върху глина. Знаците са нанасяни направо върху мократа още консистенция при изработването на предмета. Това не е изисквало големи усилия и особено майсторство. Те са главно счетоводни или административни актове, стопроцентово свързани само с икономическата дейност на хората от онези времена. "Надписи от линейно писмо "А" са откривани освен върху глина и върху много по-трайните метал и камък. Всички намерени досега са свързани с култовата жреческа дейност", подчертава проф. Овчаров. При кърджалийската древна находка става въпрос за работа на опитна каменоделска ръка, твърдят експертите. "Не всеки човек от древността е бил достатъчно грамотен, а и не всеки е притежавал нужната сръчност да изработва такива неща", пояснява археоложката Даниела Коджаманова от историческия музей, заместник-ръководител на разкопките в екипа на проф. Овчаров. При внимателно вглеждане в първия знак специалистите виждат стилизирана фигура на конче с извърната глава. Според професора през последните 15 години има бум в откриването на паметници от критско-микенската епоха извън остров Крит. Намерените около 5 процента находки от това време на други места, очертават ареала на критската писменост. "До тоя момент не знаехме, че критско-микенската култура е проникнала толкова навътре в Тракия", заяви видният проучвател на древността. С идентифицирането на този отдавна открит паметник се потвърждава особената функция на Перперикон във втората фаза на бронзовата епоха, обяснява по повод каменния къс с надпис археоложката Даниела Коджаманова. По време на разкопките през 2002 година екипът им попаднал на скални цепнатини, запълнени с фрагментирани керамични съдове от тази епоха. Една от тях е със сложна композиция, представляваща две тройки антропоморфни фигури, чиито глави са оформени като слънца. Вероятно това е някаква митологична сцена, свързана с религиозните представи на траките, разказва Коджаманова.
Галина СТЕФАНОВА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите